Православната църква отбелязва един от най-големите християнски празници - Богоявление. Това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава Иисус Христос в река Йордан. След тайнството хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова денят се нарича още Богоявление.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.

Днешният празник е посветен на кръщението на въплътения в човешки образ Син Божи, Иисус Христос, в река Йордан от свети Йоан Кръстител.

Кръстителят излязъл няколко месеца преди началото на дейността на Иисус Христос като Негов Предтеча, както предрекъл пророк Малахия векове по-рано: "Ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".

Предтечата проповядвал покаяние, т.е. промяна на мисленето и на действията ни към добро според Божиите заповеди, като символично умивал греховете на хората във водите на река Йордан. Дошъл и Христос да се кръсти, но Йоан съзрял Неговата божественост и чистота от всякакъв грях, затова се опитал да го спре с думите: "Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?". Но Спасителят отвърнал: "Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда".

С тези думи Той казва две неща. Първо, че с кръщението Си направил това, което било нужно за човешката природа: всички хора се кръщавали, така направил и Той, защото още не била станала известна божествената Ми природа и отказът Му от кръщение би се разбрал като човешка надменност. И второ, тъкмо при кръщението на Иисус се открила както Неговата божественост, така и троичността на Бог: Синът Божи се кръщавал във водата с човешката Си природа, Светият Дух слязъл над Него видимо, във вид на гълъб, а Бог Отец открито заявил на всички: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".

На днешния ден се извършва голям (велик) Богоявленски водосвет както над съдове с вода в храмовете, така и край водните басейни, реките, морето. С осветената вода се поръсват всички вярващи и техните домове, а често и местата на тяхната работа. Светената вода се пази през цялата година и се използва за пиене или поръсване като знак за очистване от грехове и получаване на Божие благословение.

Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен и като Водици.

По традиция във всички православни храмове се отслужват празнични литургии, прави се водосвет на бойните знамена, а след това се провежда и ритуалът по спасяване на богоявленския кръст. Смята се, че който хване кръста, ще бъде здрав и честит през цялата година. В Калофер по традиция се извива леденото мъжко хоро.

Йордановден се смята за последен от периода на т. нар. мръсни дни.

Имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.