В криза е традиционното политическо представителство, изискванията, пулсът на обществото е друг – гражданите не само искат да знаят, те искат да участват. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев при откриването на първата пленарна сесия за годината на новосформирания Икономически и социален съвет, цитиран от БТА.

По думите на Дончев наред със здравната криза, има и допълнително натрупване на напрежение, което е не само на национално, а на европейско и на световно ниво. То е свързано с фактическата невъзможност да се обяснят голяма част от политиките, които се прилагат. Те са много специализирани и е огромно предизвикателство да се обясни която и да е европейска политика за по-малко от един час, допълни вицепремиерът. „Кой политик, кой политически представител и кой кандидат има един час, за да обясни една конкретна секторна политика?“, попита той. Според Томислав Дончев убеждението, че гражданите ще позволят на политиците да развиват тези политики само на база доверието към тях е несъстоятелно, необходими са нови форми на диалог и участие, като новите форми ще позволят да бъдат „произвеждани“ по-добри политики, затова институции като ИСС са важни.

Той посочи, че именно гражданските позиции по плана за възстановяване и устойчивост ще му позволят до десетина дни да представи подобрена версия на плана.

„Следващите години ще са години на турбуленции, предизвикателства и възможности“, заяви Дончев. По думите му при всички случаи здравната криза и породените от нея икономическа и социална криза дълго време ще оказват въздействие върху обществата и държавите.

Никой не знае как ще изглежда постпандемичният свят , никой не знае каква ще е точката на стабилизация на различните политически и икономически процеси, които наблюдаваме в момента в света – дали светът ще се деглобализира, дали глобализацията ще бъде спряна, дали ще продължи с нови темпове, какви ще са измеренията на всички заплахи, свързани със сигурността на света, допълни Дончев.

Той посочи, че имаме предизвикателства, които като параметри са ясни. Едно от тях е т.нар. Зелен пакт и последиците по отношение на икономиката, на енергетиката, заетостта и социалните измерения.

Според Дончев илюзия е да считаме, че политиките по декарбонизация ще имат локализиран ефект само в няколко региона на страната и само по отношение на енергетиката. Социалноикономическите трусове, които те ще предизвикат, ще са много по-мащабни, като наред с тях ще има и низ от възможности, но трудностите ще са факт. В един момент политиките по декаборнизация ще влязат в сфери като селско стопанство, транспорт и не е ясно как ще засегнат другите сектори, прогнозира вицепремиерът.

Дигитализацията в момента е ключова предпоставка за конкурентоспособността не само на ниво компания, сектор, а на ниво държава, отбеляза Дончев. Според него и публичният, и частният сектор имат да извървят път в това отношение. Допълнително са налице процеси по отношение на заетостта- професии ще изчезват, ще се появяват нови, а образованието такова, каквото го познаваме, ще изчезне и ще е по-различно, заяви още вицепремиерът. Той допълни, че не твърди, че традиционното образование ще изчезне, но ролята му ще бъде само на формиране на фундаментални знания и умения, а хората ще работят това, което са научили през последните години, а не обезателно в рамките на университетите и професионалните гимназии.