Повторната употреба на вода не е екзотична идея, а реална перспектива и колкото по-бавно правителствата разберат това и адаптират икономиките си към тази реалност, толкова по-сериозни проблеми ще имат. Тезата е на експерти, които наблюдават управлението на световните водни ресурси. В света вече има държави, които инвестират сериозно в рециклирането на вода за напояване в селското стопанство. Европа сега създава правила, по които това да се случва, а в България примерите за употреба на „рециклирани“ отпадъчни води са по-скоро изключение.
До 2035 година производството на храни ще нарасне с 60%, за да бъдат задоволени нуждите на населението. Експертите прогнозират, че световното търсене на вода ще скочи с 50 на сто в следващите 30 години. 70% от потреблението на сладка вода в света се дължи на земеделието. Така водната криза се оказва реален риск, а по-предвидливите вече мислят как да се справят с него.

Австралия е единият модел за справяне с проблема. Ключът е определянето на цена на водата и превръщането й в търговски продукт. Друг модел е Израел, който счита водните си ресурси за въпрос на националната сигурност. Над 40% от земеделските нужди от вода в Израел се задоволяват чрез отпадъчни води. В Европа светлият пример е Испания.

В Андалусия се намират 27% от пречиствателните станции на Испания. От всички пречиствателни станции в тази област 6% от влизащите в станцията отпадъчни води на изхода се използват за напояване. Количеството възлиза на 40 милиона кубически метра вода за сезон, разказва доц. Стефан Шилев от Аграрния университет в Пловдив. Той е и ръководител за България на европейски научно-изследователски проект за устойчиво пречистване на води и възможности за повторната им употреба в земеделието.

Засега България не е сред най-проблематичните страни по отношение на водата, но е добре да започнем да мислим в перспектива, смята Шилев.

„Наводненията, засушаванията, неравномерното разпределяне на тези ресурси, на валежите – трябва да се приспособим към тези климатични промени, в частност към недостига на вода“, подчертава доц. Шилев. „Въпреки че България е относително богата на сладки води, този недостиг за водоснабдяване на населението е факт в редица области.“

На все повече хора ще се налага да разберат какво означава воден стрес – да се черпят повече водни ресурси, отколкото се възстановяват от природата.

Според европейския регламент най-високата степен на пречистване на водата е необходимо за културите, които се използват за храна в сурово състояние. Най-ниско качество на водата се предвижда за техническите и енергийните култури, предаде БНР