Спорт
Кубрат и Тервел Пулеви с приятелски мачове в Танзания
Кубрат и Тервел Пулеви с приятелски мачове в Танзания
снимка: Фейсбук
Братята Кубрат и Тервел Пулеви преживяха вълнуващи приключения в Танзания. След победата на Тервел над Викапита Мероро с технически нокаут двамата братя зарадваха местни боксови таланти.
Пулеви гостуваха на клуб в един от най-бедните райони на столицата на Танзания Дар ес Салаам.
Ето какво разказа Тервел във Фейсбук :
Днес посетихме местна боксова зала в Дар ес Салаам, където условията бяха потресаващи за нашите представи. Но съвсем нормално за държава с 80% крайно бедни и оцеляващи с 3-4 долара на ден хора.
Затова занесохме боскови пособия, които да послужата на децата, трениращи бокс в района.
Треньорът се оказа с доста сериозна визитка - олимпийски шампион от Мюнхен 1972 г. На въпрос към него "Какво ти даде държавата, когато спечели олимпийската титла?", той ни отговори без думи, а с жеста "ръкостискане".
Сега той е човекът, който създава млади шампиони в танзанийският град - ще го различите в бяло облекло с шапка на снимките.
За мен лично да видя пламъка в очите на тези хора, със страст за бокс и за успеха на ринга, а не за парите е дежа вю. За миг изникна паралел в съзнанието ми с времената, когато аз прохождах в бокса и началото на 90-те години в България. Помня добре, тогава нямаше много възможности може би за повечето хора у нас, реденето на опашки с купони за храна в хранителните магазини, режим на тока и т.н.
Но също така насочен от моя баща към бокса, пламенно гледах боксовите турнири Странджа, кубинските боксови легенди на живо в София (зала Универсиада), Олимпийските игри по телевизията, и съм мечтаел някога да бъда там, на този ринг.
Днес гледайки малките деца, които посетихме, се върнах в тези времена несъзнателно. Но оценявам пътят, който съм извървял до тук и знам какво ми е коствало, колко труд, пот, усилия, "преглъщане" на ситуации, сваляне на килограми, да изтърпиш труден човек, който ти е треньор в продължение на години, контузии, интриги и лицемерие на "малки" хора, кръв, спаринги, аркади и много други, които даже съм забравил.
Но всичкото това с една-единствена цел! Не за пари, а за мечтите, които искаш да сбъднеш, за успеха, като такъв в един не лек спорт и заради страстта, която неминуемо идва с първите спечелени детски състезания и мачове!
Пулеви гостуваха на клуб в един от най-бедните райони на столицата на Танзания Дар ес Салаам.
Ето какво разказа Тервел във Фейсбук :
Днес посетихме местна боксова зала в Дар ес Салаам, където условията бяха потресаващи за нашите представи. Но съвсем нормално за държава с 80% крайно бедни и оцеляващи с 3-4 долара на ден хора.
Затова занесохме боскови пособия, които да послужата на децата, трениращи бокс в района.
Треньорът се оказа с доста сериозна визитка - олимпийски шампион от Мюнхен 1972 г. На въпрос към него "Какво ти даде държавата, когато спечели олимпийската титла?", той ни отговори без думи, а с жеста "ръкостискане".
Сега той е човекът, който създава млади шампиони в танзанийският град - ще го различите в бяло облекло с шапка на снимките.
За мен лично да видя пламъка в очите на тези хора, със страст за бокс и за успеха на ринга, а не за парите е дежа вю. За миг изникна паралел в съзнанието ми с времената, когато аз прохождах в бокса и началото на 90-те години в България. Помня добре, тогава нямаше много възможности може би за повечето хора у нас, реденето на опашки с купони за храна в хранителните магазини, режим на тока и т.н.
Но също така насочен от моя баща към бокса, пламенно гледах боксовите турнири Странджа, кубинските боксови легенди на живо в София (зала Универсиада), Олимпийските игри по телевизията, и съм мечтаел някога да бъда там, на този ринг.
Днес гледайки малките деца, които посетихме, се върнах в тези времена несъзнателно. Но оценявам пътят, който съм извървял до тук и знам какво ми е коствало, колко труд, пот, усилия, "преглъщане" на ситуации, сваляне на килограми, да изтърпиш труден човек, който ти е треньор в продължение на години, контузии, интриги и лицемерие на "малки" хора, кръв, спаринги, аркади и много други, които даже съм забравил.
Но всичкото това с една-единствена цел! Не за пари, а за мечтите, които искаш да сбъднеш, за успеха, като такъв в един не лек спорт и заради страстта, която неминуемо идва с първите спечелени детски състезания и мачове!
Comments
comments powered by Disqus