Последните изследвания на Центъра по заразни и паразитни области показват, че той се среща вече и във Враца, Ямбол, Добрич, Кюстендил и Велико Търново. Обработката на пробите от Кюстендил е доказала, че по-заразната британска мутация е у нас поне от края на миналата година. От другата седмица в Центъра се очаква да заработи нов апарат, който ще позволи да се изследват повече проби.

Ако до миналата седмица заразени с новия британски вариант бяха установени основно в Западна България, това вече се промени. Случаи има и в централната, и в източната част на страната. Най-много заразени с него има в столицата, но именно столичните лаборатории изпращат и най-много проби за секвениране.

Има единични проби от други области, от Пловдив и Кюстендил, Добрич, Ямбол, от Самоков, от Софийска област няколко населени места, обяснява проф. Ива Христова, зам.-директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

101 са общо потвърдените за британската мутация проби до този момент. Заради твърде малкия брой изследвани - под 200, на този етап не могат да се правят валидни изводи за мащаба на разпространение на варианта на вируса. Освен това се изследват съмнителни за варианта проби, а не случаен процент от положителните за вируса.

Трябва да имаме предвид, че това са насочени изследвания, насочено сме търсили тези мутанти. Трябва много повече изследвания, ако може реално от 5 до 10% от положителните проби, каквото е изискването на Европейския център да бъде секвенирано, допълва проф. Христова.

Към този момент това е технически невъзможно - максималният капацитет на центъра е 96 проби седмично. Другата седмица обаче това ще се промени.

Въвеждаме нова методика, нов апарат, с който поне 200 проби на седмица може да направим и повече дори, обясни проф. Христова.

Изследваните до този момент проби не показват разпространение на някоя от другите значими мутации на вируса.