През следващата година минималната работна заплата да стане 765 лева предлага КНСБ. До 2025 година трябва да стигнем две трети от средноевропейските заплати, изчистено от ценовите различия, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров пред БТА.

Според него безработицата ще остане в рамките на едноцифрено число до края на годината. Критично е второто тримесечие на 2021 г., но в третото и четвъртото ще е по-ниска от сегашните седем процента, заради сезонната заетост и възстановяващата се икономика, прогнозира Пламен Димитров.

Той смята, че трябва да има целеви мерки, адресирани към завърналите се българи в страната, останали без работа навън. Според президента на КНСБ анализаторите не наблюдават този процес, но данните за заетостта и безработицата доказват, че това не са малко хора и за тях е нужна специална защита.

Данните на НСИ за 2020 година показват, че реално загубените работни места на нетна основа са 57 000, а през цялото това време регистрираните безработни се увеличаваха с различни темпове и с повече от тези 57 000 души, допълни президентът на КНСБ. Според Пламен Димитров трябва да се казва причината за повечето регистрирани безработни - завърналите се българи, загубили работа навън.

Разделението между дигиталните създатели, дигиталните ползватели и дигитално неграмотните в България ще се задълбочава все повече, ако не се инвестират правилно европейските средства, прогнозира лидерът на КНСБ. Хората с ниски дигитални компетентности ще бъдат силно заплашени в следващите три години от една доста бурно развиваща се технологича модернизация. Кризата даде технологичен тласък, заяви Пламен Димитров.

Той посочи, че има шоково увеличение на работещите от вкъщи за тези девет месеца - близо пет пъти увеличение на хората, които работят дистанционно. Бяха под шест процента, а сега наближават около 30 процента. Това променя характера на труда, но не влияе негативно върху заетостта на хората, анализира Димитров.

По думите му всички, които създават дигитален продукт, получават до пет пъти доход над средната работна заплата, а дори и не харесват този доход. Дигиталните ползватели, онези, които са дигитално грамотни, са със сигурност със заплати над 2000 лева в много от секторите, или поне са около средната заплата и малко над нея, посочи Димитров.

Работещите бедни остават в недигитализираните сектори. Те са с ниски умения въобще и дигитално некомпетентни, и неграмотни, коментира синдикалистът. "Имаме около 450-500 хиляди работещи, които са постоянно на минимална работна заплата, макар и тя да расте нагоре. И още поне 250 -300 хиляди, които трайно са на заплати, близки до минималната или на 100-200 лева разстояние от нея в реално изражение", допълни президентът на КНСБ.

Според него това оформя драматичното разделение на пазара на труда, а групата на работещите бедни по линия на дигиталната си неграмотност ще губи все повече конкурентни предимства и умения да намира работа.

За период от 12 година има една трета ръст на издръжката на живота и два пъти ръст на средната работна заплата, каза Пламен Димитров. По думите му проблемът е, че средната работа заплата и заплата над нея се получава от само една трета от българите, а две трети получават по-ниска от средната работна заплата. Затова говорим, че бедността и сред работещите българи продължава да бъде проблем, коментира Пламен Димитров.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров съобщи, че социалните партньори вече работят по проект, по който се очаква до година и половина да се определят в 1200 професии какви са специфичните дигитални компетентности и умения, които трябва да притежава всеки работник.

За обучения на хората в дигитални умения вече са отделени близо милиард - 500 милиона лева за дигитални компетентности по ОПРЧР 2021 - 2027 г. и 280 милиона лева за ваучери за базови дигитални умения по плана за възстановяване, заделени по настояване на КНСБ, припомни лидерът на КНСБ. Според него парите в спешен порядък трябва да стигнат до тези няколкостотин хиляди дигитално неграмотни българи.

Синдикати и работодатели ще настояват и пред премиера за постоянен нормативен ред и универсален подход за подкрепа от страна на държавата за всяко предприятие, без значение от коя икономическа дейност, както и за неговите работници при единствено условие - реализиран спад на нетните приходи от продажби 20 и повече на сто в сравнение със същия месец на предходната година, поради пазарен шок или друг непредвидим икономически стрес, каза Пламен Димитров.

Идеята е в тези случаи предприятието да има право на финансова подкрепа до 25 на сто от нетните приходи от продажби за съответния месец на предходната година. Ако по същите икономически причини работодателят едностранно въведе непълно работно време, то работниците да имат право на подкрепа в размер 75 на сто от брутното трудово възнаграждение за месеца преди въвеждане на непълно работно време, пропорционално на неотработените часове, но за не повече от 4 часа дневно и до 6 месеца в календарната година, искат социалните партньори.

Лидерът на КНСБ даде средна оценка за здравните мерки на правителството, като посочи, че според него отварянето на ресторантите е прибързано. Вместо това държавата е трябвало директно да подкрепи заетите в сектора и фирмите.

Източник: БТА