Преподобният Прокопий бил роден в около 670 г. Произхождал от палестинската област Десетоградие, на гръцки Декаполис, откъдето идва прозвището му Декаполит. Тази област обхващала десет града от двете страни на река Йордан, южно от Генисаретското езеро (сега тези земи са на териториите на Израел, Палестинската автономия и Йордания). Там още през IV век се развило християнското отшелничество по подобие на това в египетските пустини - източна и западна.

Прокопий от младини се посветил на отшелничество, като се подвизавал с пост и молитви, чрез които сърцето се очиства и духът се издига към Бог. Но отшелникът бил в течение на изпитанията, които сполетели православните християни заради разпространяваната през VIII век иконоборческа ерес. Когато императорът-иконоборец Лъв Исавър (717-741 г.) започнал да преследва иконопочитателите, много монаси-отшелници напуснали уединените си места на духовен подвиг и се обявили в защита на почитането на свещените изображения - иконите и кръста.

Така сторил и монахът Прокопий, който не закъснял да се вдигне в защита на иконите. Той с добре обоснованите си проповеди доказвал, че иконопочитанието не е идолопоклонство. Понеже християните добре знаят, че се кланят не на мъртвата материя, а на живите при Бог светци, които са изобразени на иконите. За тези свои действия и думи Прокопий заедно с много други защитници на иконопочитанието бил заловен и жестоко измъчван. Когато след смъртта на Лъв Исавър преследванията престанали и иконите били поставени отново в храмовете, Прокопий се завърнал в своя манастир. Там той прекарал останалите дни от живота си и се упокоил в мир.

Заедно с преподобния Прокопий се подвизавал с духовен подвиг и пострадал за православната си вяра неговият ученик Василий, чиято памет се празнува на 28 февруари.