Много неща се случиха около британската ваксина, разработена от Оксфордския университет и компанията „АстраЗенека“ - и лоши, и добри. Някои европейски страни временно спряха използването ѝ поради опасения, че тя не е безопасна и ефективна при по-възрастните хора. След изнесени впоследствие научно аргументирани данни от компанията, че ваксината е ефективна за всички възрастови групи, тя получи „зелена светлина“ от много от критиците ѝ.

Редакторът от Европейския отдел на Би Би Си Майк Сандърс следи отблизо темата. В интервю за предаването „Събота 150“ на въпрос - можем ли да говорим за една много добре организирана PR кампания от страна на „АстраЗенека“, той отговори:

„Не бих го нарекъл добра PR кампания на „АстраЗенека“. Това, което се случи всъщност е, че проучване на германски учени бе представено неправилно. Този германски изследователски екип разполагаше с много малка извадка от резултатите на тествани за ефективността на ваксината хора. Екипът заяви, че не разполага с достатъчно данни, за да каже колко е ефективен препаратът при хора над 65 години. Но тази информация не бе поднесена правилно и бе използвана от някои политици, най-вече от френския президент Еманюел Макрон, който заяви, че ваксината на „АстраЗенека“ е „почти неефективна“ за хората над 65 години. Много други държави последваха Макрон, сред които Германия. Техните регулаторни органи за лекарствата решиха, че при това положение не могат да позволят използването на ваксината на „АстраЗенека“ за по-възрастни хора и резултатът е неохотата, с която тази ваксина се използва. Ново изследване потвърди, че ваксината на „АстраЗенека“ е ефективна и при възрастните, така че не мисля, че подобряването на имиджа на „АстраЗенека“ е резултат от добър PR, а по-скоро от научни доказателства“.

Голямо напрежение все пак възникна между Европа и Обединеното кралство и то още не е отшумяло в някои страни. Но ако приемем, че се случи нещо като „много шум за нищо“, ако трябва да цитираме Шекспир, то неизбежното заключение е, че случаят с ваксината бе много политизиран.

Проблемът в голяма степен бе политизиран и показа, че основната критика на ваксината на „АстраЗенека“ идва от френския президент Макрон, защото много от френските проекти за ваксина „удариха на камък“, образно казано. Те не стигнаха доникъде. Авторитетният институт „Луи Пастьор“ трябваше да се откаже от разработване на ваксина заради някакви вътрешни проблеми, а „Санофи“, голямата френска фармацевтична компания, също имаше проблеми с нейната програма за ваксина, която, ако бъде довършена, може да започне производство едва през следващата годината. Така че „Санофи“ се ограничи до бутилирането на продукцията на „Пфайзер“, на практика вършейки работа за „Пфайзер“.

Мисля, че гордостта на Франция е сериозно накърнена. Франсоа Байру, лидерът на Демократично движение, една от партиите във Франция, която е съюзник на Макрон, каза, че състоянието на изследователската дейност във Франция може само да го натъжи, защото проектите на „Санофи“ и на „Луи Пастьор“ не бяха реализирани. Но има и сведения за изтичане на мозъци към Америка, защото един от най-признатите френски учени Стефан Бансел стана изпълнителен директор на „Модерна“ , която изкара ваксина на пазара.

Случаят с Франция изглежда много показателен. На практика Съединените щати и Китай имат свои ваксини - дори няколко на брой. Русия има ваксина. Великобритания има ваксина. Индия има ваксина. Като че ли само ЕС изостава в тази посока. Споменахте вече за компаниите във Франция, но все пак в Европа има много фармацевтични гиганти, които би трябвало да са в състояние да произвеждат ваксина?

Има европейски компании, които произвеждат ваксина. В крайна сметка „Байонтех“ е германска компания, макар да става дума за сътрудничество с „Пфайзер“. Има една друга компания в Западна Франция „Валнева“, която също прави ваксини. Всъщност около нея има спор между Великобритания и Франция, защото британското правителство си хареса тази компания в град Нант и реши, че е добро място да инвестира и го направи доста рано в началото на пандемията. Освен всичко останало британското правителство плати за преоборудване на завода на „Валнева“ в шотландския град Ливингстън, така че да увеличи производствения си капацитет. В резултат на това Великобритания вече има заявки за първите дози на този френски производител за сметка на Франция и по-голямата част от ЕС.

Може ли да се каже, че част от проблемите бяха следствие на много успешната програма за масово ваксиниране във Великобритания, подплатена с много добро снабдяване на дози ваксина?

Определено снабдяването има голям дял за проблемите в ЕС. В Брюксел са много недоволни от „Пфайзер“. Мисля, че големият проблем бе, че Европейската комисия разчиташе прекалено много на мощта и размера си, за да постигне много добри условия в договорите с фармацевтичните компании по отношение на цени и гаранции, така че те да обезщетяват страните членки, ако има нещо нередно с ваксините или възникнат други проблеми. Такива преговори изискват време, а междувременно държави като Великобритания поеха риск, като комарджии ако щете, и инвестираха много средства, и то по-рано, в производството на ваксини.

И този риск се оправда. На практика тези страни получават дозите, които ЕС не получава. Тези страни са в началото на опашката и ЕС призна, че е бил твърде бавен заради стремежа си да постигне желаните условия в договорите. Урсула фон дер Лайен заяви, че това е маратон, а не спринт, опитвайки се да внуши, че в дългосрочен план ЕС ще постигне необходимите добри резултати както другите страни.

Дали Брекзит играе някаква роля в проблемите с доставките?

По въпроса за проблемите с доставките вече имахме прецедент, когато ЕС в рамките на три часа прекрати износа през сухопътната граница с Ирландия, и после го възобнови. Именно избягването на твърда граница бе една от най-важните точки в споразумението за Брекзит. ЕС се притеснява, че ваксини, произведени на негова територия, могат през Северна Ирландия да бъдат изнесени във Великобритания. Разбира се, вдигна се много шум в Лондон, Белфаст и Дъблин и решението бе отменено много бързо. Така че от тази гледна точка да, Брекзит е фактор.

Разбира се, другият голям фактор е, че ЕС реши твърде рано вместо да позволи на големи компании в страни като Германия и Нидерландия да търсят начин за доставка на ваксини, което те между другото правеха до юни миналата година, да остави целият процес в ръцете на Европейската агенция по лекарствата. Тази агенция преди Брекзит бе със седалище в Лондон. Преместиха я в Амстердам, но подготвяната за целта голяма сграда не бе готова навреме и служителите бяха настанени временно на друго място. Но дори след окончателното преместване имаше проблеми, имаше например хакерска атака.

Така че имаше доста неща, които пречеха на агенцията да върши нормално работата си, а тя е тази, която би трябвало да координира масовото ваксиниране в целия ЕС. Това попречи на по-бързото одобряване на ваксините в рамките на съюза. В този смисъл Брекзит не бе от полза, водейки до нарушения в нормалната работа на институциите.