Една дълга и страшна година на пандемия, но има надежда...
Лутане между това, което знаем и въпросите, които ни ужасяват. Между безопасността и личния избор.
А в окото на бурята бяха лекарите.
Препълниха се не само ковид отделенията. Повечето болнични кабинети се превърнаха в инфекциозни. Разкриха се още по-остро проблемите на здравната ни система. Бърза помощ не смогваше, а чисто човешкия капацитет на стотици лекари достигна предела си.
Някои оставиха сираци у дома.
Безкрайни дни, който остават в спомена все едно са били само миг. Приличат си и се сливат. Смазваща динамика, повторяемост на едни и същи негативни емоции. И нужда от постоянна адекватност. Свръхнатовареност. .
Сега 365 дни по-късно на дневен ред са ваксините като надежда, че следващата ще е по-лека. На този фон Националното сдружение на общопрактикуващите лекари поиска по-голямата част от ваксинацията да минава именно през личните лекари.
И въпреки всичко, въпреки изтощителната година, самоотвержеността на медика остава.
Винаги. И дори от най-негативната перспектива в крайна сметка се откриват хоризонти. Защото човек е така устроен, че винаги да намира път напред.
Източник: NOVA
Comments
comments powered by Disqus