Общество
В Деня на авиацията да си спомним как нашите летци извършват първата в историята въздушна бомбардировка
В Деня на авиацията да си спомним как нашите летци извършват първата в историята въздушна бомбардировка
Падането на Одринската крепост е едно от най-славните постижения на българското военно дело.
Нашите летци извършват първата в историята въздушна бомбардировка на османските позиции край Одрин.
Българката Райна Касабова става първата жена в света, извършила полет във военни условия.
Датата 13 март 1913 година е фатална за считаната за непревземаема Одринска крепост. Известна като един от най-здравите фортове в Югоизточна Европа, тя била защитавана от гарнизон, наброяващ 60 хиляди войници и офицери, 524 оръдия и 60 картечници. Нейните укрепления ограждали внушителна площ в размер на 250 кв. км.
Строена от европейски специалисти, според военните експерти, можела да падне само след продължителна обсада в течение на няколко месеца и то единствено от най-елитната и модерна армия по това време в Европа – пруската.
Тогавашните специалисти залагали главите си, че крепостта е непревземаема с щурм. Но тъкмо по този начин – с щурм – решават да я превземат българските войски.
Какво ги вдъхновява за победата?
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия, мечтата на българите е да присъединят към родината останалите в пределите на Турция наши територии, отнети ни с неблагочестивите решения на Берлинския конгрес през 1878 г.
Използвайки като повод нарушаването на човешките права на нашите сънародници в Турция и зверското потушаване на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., България сключва съюз с християнските балкански държави, подкрепен от руския император, и започва своята поредна освободителна битка, останала известна в историографията като Балканската война.
Началото й е поставено през есента на 1912 г., като още първите сражения завършват с успех на християнските сили над турците.
На 29 октомври с. г. поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършат разузнавателен полет със самолет „Албатрос Ф-3” и пускат две бомби – т. нар. „одринки” над гара Караагач, а на 19 ноември италианският авиатор Джовани Сабели и майор Васил Златаров със самолет "Блерио ХІ" извършват първата в историята въздушна бомбардировка на османските позиции край Одрин. Една седмица преди това – на 12 ноември, Райна Касабова става първата жена в света, извършила полет във военни условия.
Така постепенно се стига до победоносната Одринска епопея. В нея съюзните войски са предвождани от ген. Никола Иванов, а командир на българските сили на източния сектор е ген. Георги Вазов, брат на Иван Вазов и генерал Владимир Вазов. На 12 и 13 март 1913 г. българите, обхванати от невероятен боен дух, без страх от вражеския обстрел, нападат телените мрежи на двата големи форта Айджиолу и Айвазбаба.
Убедени в правотата на своята кауза, нашите войници буквално помитат противника. В спомените си от тези дни, писани непосредствено след разразилите си събития, ген. Георги Вазов отбелязва:
„На 12-и март 1913 г. утринното пролетно слънце отдавна грееше на небосклона. Леката мъгла, която покриваше рано сутринта хълмистото пространство около Одрин, към 8 часа сутринта се беше вече изгубила и само пара бликаше тук-там из още влажните гърди на земята. Към това време всичките предни неприятелски позиции в Източния сектор бяха в наши ръце. Маслак, Сапунджилар, Ески Кумлук, Пачаджилар, Мезартепе и Демиркапу – една отбранителна линия от 12 километра – падна в един час под напора на 55 дружини, които ги атакуваха в нощната тишина, преминаха почти едновременно [река] Кумдере и се хвърлиха без изстрел в неприятелските окопи, като разхвърлюваха или прегазваха слабите телени мрежи. Част от неприятелската войска бе избита, около 1000 души и 20 оръдия бидоха пленени, а живите в най-голям безпорядък избягаха зад фортовия пояс. Нашите войски, които нямаха повече от 400 убити и ранени, напредваха неудържимо по петите на противника”.
След превземането на Аджийолу и Айвазбаба започва истинският пробив на Главния укрепен пояс на Одринската крепост. Под ударите на 54-ти полк пада Таштабия. В устремна атака 32-ри Загорски полк овладява Куручешме и се озовава във фланг и тил на Илдъз, срещу когото упорито се сражава 29-ти Ямболски полк. Поделения от двата полка продължават съвместно атаката срещу фортовете Кавказ и Каик. Скоро се предава и форт Топйолу, а 43-ти пехотен полк и части от 10-ти Родопски полк успяват да овладеят Кестенлик. След близо 8-часов щурм всички укрепления в Източния сектор са овладени.
Турците са принудени да развеят бяло знаме и да сложат оръжия. Комендантът на крепостта Шукри паша е пленен и предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: „Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”. В това време кандидат подофицерът Михо Георгиев от с. Добрич, Елховско, издига българския трибагреник върху джамията „Султан Селим”.
И отново ще се върнем към „горещите” спомени на ген. Вазов за този миг:
„Отвъд северния мост на Тунджа, пред временното комендантство пропусках войските и ги благодарих. В една от стаите бяха събрани пленените турски генерали и щабофицери и гледаха на нашите окъсани, но пълни с военна гордост и мъжество войски. В същото време други войски, обезоръжени и нещастни, вървяха на гъсти тълпи към о-ва Сарай... Скоро доведоха и Шукри паша. Поздравихме се. Предложих му да ме последва в автомобила, за да отидем на Каика, гдето го причакваше с щаба си командующият 2-ра армия ген. Иванов. Това е вече сън. Сън чудесен. Сън наяве! Подобни сънища се повтарят след столетия”.
Решителната победа на българската армия при Одрин довежда до края на Балканската война. В тази битка побеждава най-вече невероятната храброст, който проявяват българските войници в името на святата кауза за освобождението на поробените си братя.
Одринската епопея остава в историята и като пример за едно небивало благородно отношение и прояви на рицарство, както от страна на българските, така и на турските военнослужещи – нещо много рядко срещано в условията на военни действия.
На 16 октомври се отбелязва празникът на авиацията и Българските военновъздушни сили (ВВС) и се навършват 112 години от първия боен полет в историята ни. За подвизите на българската авиация през тези години може да се научи повече в Авиационната библиотека в София и Музея на авиацията в с. Крумово.
Първите военни, които са изпратени през 1912 г. да се обучават във Франция, Германия и Англия са: поручик Сакеларов от 1-ва пионерна дружина, подпоручик Самсаров от 1-ви пехотен софийски полк, поручик Петров от 4-ти артилерийски полк, поручик Топракчиев от 1-ва пионерна дружина, поручик Богданов от 9-и пехотен пловдивски полк, поручик Милков от 29-и ямболски полк, мичман II ранг Ляпчев от флота, подпоручик Калинов от 6-и пехотен търновски полк, поручик Манков от 17-ти пехотен доростолски полк, поручик Попкръстев от 2-ри пехотен искърски полк, поручик Гюлмезов от 24-ти пехотен черноморски полк, мичман I ранг Михайлов от флота, поручик Лулчев от 36-и пехотен козлодуйски полк, поручик Стоянов от 16-и пехотен ловчански полк, поручик Митев от 2-ри конен полк, поручик Кикименов от 2-ри конен полк, подпоручик Атанасов от 30-и пехотен шейновски полк, поясни Рада Банялиева.
Това са първопроходците в една сфера, без която днес е немислим нашият живот. Във войната като пилот взима участие и Сава Попов, който на собствени разноски изучава аеропланно дело във Франция. Като механици участват още Иван Каролев и Иван Лозанов.
Историята на Българската бойна авиация
Българската авиация се заражда още с мечтата на човека да полети, а народът ни има огромен принос в създаването и развитието ѝ.
Хараламби Джамджиев е един от първите българи, които мислят за реализирането на полет и прави една от първите публикации на тази тема – „Действителните основи на въздухоплаването".
През 1892 г. е първото документирано събитие, което има пряка връзка със създаването на българската бойна авиация – техническото изложение в Пловдив. На него е поканен Йожен Годар с неговия балон „Ла Франс", а на 19 август 1892 г. подпоручик Васил Златаров лети с него. Смята се, че сформираната българска група, която трябва да помогне на Годар, е първото българско „Въздухоплавателно отделение", тогава наричано въздухоплавателна команда. На 20 април 1906 г. с указ на цар Фердинанд се създава и официално „Въздухоплавателно отделение" с първи командир капитан Васил Златаров.
Всички тези събития, както и много други, ни водят до датата 16 октомври 1912 г., когато поручик Радул Милков и поручик Продан Таракчиев извършват първия боен полет в българската история, като хвърлят над Одрин две ръчни гранати. Това е и един от първите бойни полети в световната история.
Сред първите
Българските летци са направили много неща за първи път, а пример за това е първият нощен полет в историята на Франция. Той се осъществява с поручик Симеон Петров и Луи Блерио. Христо Топракчиев, Никифор Богданов, Симеон Петров и аеромеханик Иван Платников отиват в школата на французина, където разработват методиката за това как може да бъде осъществен нощния полет. Парижани са поразени. Издават пощенски картички с четиримата българи.
През 1912 г. Симеон Петров става първият летец в света, който приземява самолет със спрял двигател. Самолетът каца, без да се разбие. До онзи момент всички са загивали или поне са чупили самолета. Благодарение на българина се създава методика за кацане със спрял двигател. Симеон Петров осъществява и първата в света нощна бомбардировка по време на Балканската война. Той прави и първото в света разузнаване и бомбардиране над противникова столица – Цариград.
Българката Райна Касабова пък е първата жена в света, извършила боен полет- над Одрин, по време на Балканската война.
През 1913 г. Милчо Митев и Джовани Сабели осъществяват първото прелитане от континент на континент.
След Ньойския договор (1919 г.) на България ѝ е забранено да има бойна авиация. Ние сме били длъжни да нарежем здрави самолети. След Първата световна война много хора се борят, за да бъде възродена българската военна авиация. По време на Втората световна война в българското небе има 15 000 полета на противникови самолети, а българските летци изпълняват 1100 полета, свалени са 57 чужди самолета и само 27 български.
От 1951 г. бойното дежурство не е спирало, дори започва по-рано, у нас са идвали летци от държави, членки на НАТО, но те носят дежурство съвместно с българските пилоти , никога вместо нас или заради нас.
По материали от БТА
Нашите летци извършват първата в историята въздушна бомбардировка на османските позиции край Одрин.
Българката Райна Касабова става първата жена в света, извършила полет във военни условия.
Датата 13 март 1913 година е фатална за считаната за непревземаема Одринска крепост. Известна като един от най-здравите фортове в Югоизточна Европа, тя била защитавана от гарнизон, наброяващ 60 хиляди войници и офицери, 524 оръдия и 60 картечници. Нейните укрепления ограждали внушителна площ в размер на 250 кв. км.
Строена от европейски специалисти, според военните експерти, можела да падне само след продължителна обсада в течение на няколко месеца и то единствено от най-елитната и модерна армия по това време в Европа – пруската.
Тогавашните специалисти залагали главите си, че крепостта е непревземаема с щурм. Но тъкмо по този начин – с щурм – решават да я превземат българските войски.
Какво ги вдъхновява за победата?
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия, мечтата на българите е да присъединят към родината останалите в пределите на Турция наши територии, отнети ни с неблагочестивите решения на Берлинския конгрес през 1878 г.
Използвайки като повод нарушаването на човешките права на нашите сънародници в Турция и зверското потушаване на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., България сключва съюз с християнските балкански държави, подкрепен от руския император, и започва своята поредна освободителна битка, останала известна в историографията като Балканската война.
Началото й е поставено през есента на 1912 г., като още първите сражения завършват с успех на християнските сили над турците.
На 29 октомври с. г. поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършат разузнавателен полет със самолет „Албатрос Ф-3” и пускат две бомби – т. нар. „одринки” над гара Караагач, а на 19 ноември италианският авиатор Джовани Сабели и майор Васил Златаров със самолет "Блерио ХІ" извършват първата в историята въздушна бомбардировка на османските позиции край Одрин. Една седмица преди това – на 12 ноември, Райна Касабова става първата жена в света, извършила полет във военни условия.
Така постепенно се стига до победоносната Одринска епопея. В нея съюзните войски са предвождани от ген. Никола Иванов, а командир на българските сили на източния сектор е ген. Георги Вазов, брат на Иван Вазов и генерал Владимир Вазов. На 12 и 13 март 1913 г. българите, обхванати от невероятен боен дух, без страх от вражеския обстрел, нападат телените мрежи на двата големи форта Айджиолу и Айвазбаба.
Убедени в правотата на своята кауза, нашите войници буквално помитат противника. В спомените си от тези дни, писани непосредствено след разразилите си събития, ген. Георги Вазов отбелязва:
„На 12-и март 1913 г. утринното пролетно слънце отдавна грееше на небосклона. Леката мъгла, която покриваше рано сутринта хълмистото пространство около Одрин, към 8 часа сутринта се беше вече изгубила и само пара бликаше тук-там из още влажните гърди на земята. Към това време всичките предни неприятелски позиции в Източния сектор бяха в наши ръце. Маслак, Сапунджилар, Ески Кумлук, Пачаджилар, Мезартепе и Демиркапу – една отбранителна линия от 12 километра – падна в един час под напора на 55 дружини, които ги атакуваха в нощната тишина, преминаха почти едновременно [река] Кумдере и се хвърлиха без изстрел в неприятелските окопи, като разхвърлюваха или прегазваха слабите телени мрежи. Част от неприятелската войска бе избита, около 1000 души и 20 оръдия бидоха пленени, а живите в най-голям безпорядък избягаха зад фортовия пояс. Нашите войски, които нямаха повече от 400 убити и ранени, напредваха неудържимо по петите на противника”.
След превземането на Аджийолу и Айвазбаба започва истинският пробив на Главния укрепен пояс на Одринската крепост. Под ударите на 54-ти полк пада Таштабия. В устремна атака 32-ри Загорски полк овладява Куручешме и се озовава във фланг и тил на Илдъз, срещу когото упорито се сражава 29-ти Ямболски полк. Поделения от двата полка продължават съвместно атаката срещу фортовете Кавказ и Каик. Скоро се предава и форт Топйолу, а 43-ти пехотен полк и части от 10-ти Родопски полк успяват да овладеят Кестенлик. След близо 8-часов щурм всички укрепления в Източния сектор са овладени.
Турците са принудени да развеят бяло знаме и да сложат оръжия. Комендантът на крепостта Шукри паша е пленен и предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: „Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”. В това време кандидат подофицерът Михо Георгиев от с. Добрич, Елховско, издига българския трибагреник върху джамията „Султан Селим”.
И отново ще се върнем към „горещите” спомени на ген. Вазов за този миг:
„Отвъд северния мост на Тунджа, пред временното комендантство пропусках войските и ги благодарих. В една от стаите бяха събрани пленените турски генерали и щабофицери и гледаха на нашите окъсани, но пълни с военна гордост и мъжество войски. В същото време други войски, обезоръжени и нещастни, вървяха на гъсти тълпи към о-ва Сарай... Скоро доведоха и Шукри паша. Поздравихме се. Предложих му да ме последва в автомобила, за да отидем на Каика, гдето го причакваше с щаба си командующият 2-ра армия ген. Иванов. Това е вече сън. Сън чудесен. Сън наяве! Подобни сънища се повтарят след столетия”.
Решителната победа на българската армия при Одрин довежда до края на Балканската война. В тази битка побеждава най-вече невероятната храброст, който проявяват българските войници в името на святата кауза за освобождението на поробените си братя.
Одринската епопея остава в историята и като пример за едно небивало благородно отношение и прояви на рицарство, както от страна на българските, така и на турските военнослужещи – нещо много рядко срещано в условията на военни действия.
На 16 октомври се отбелязва празникът на авиацията и Българските военновъздушни сили (ВВС) и се навършват 112 години от първия боен полет в историята ни. За подвизите на българската авиация през тези години може да се научи повече в Авиационната библиотека в София и Музея на авиацията в с. Крумово.
Първите военни, които са изпратени през 1912 г. да се обучават във Франция, Германия и Англия са: поручик Сакеларов от 1-ва пионерна дружина, подпоручик Самсаров от 1-ви пехотен софийски полк, поручик Петров от 4-ти артилерийски полк, поручик Топракчиев от 1-ва пионерна дружина, поручик Богданов от 9-и пехотен пловдивски полк, поручик Милков от 29-и ямболски полк, мичман II ранг Ляпчев от флота, подпоручик Калинов от 6-и пехотен търновски полк, поручик Манков от 17-ти пехотен доростолски полк, поручик Попкръстев от 2-ри пехотен искърски полк, поручик Гюлмезов от 24-ти пехотен черноморски полк, мичман I ранг Михайлов от флота, поручик Лулчев от 36-и пехотен козлодуйски полк, поручик Стоянов от 16-и пехотен ловчански полк, поручик Митев от 2-ри конен полк, поручик Кикименов от 2-ри конен полк, подпоручик Атанасов от 30-и пехотен шейновски полк, поясни Рада Банялиева.
Това са първопроходците в една сфера, без която днес е немислим нашият живот. Във войната като пилот взима участие и Сава Попов, който на собствени разноски изучава аеропланно дело във Франция. Като механици участват още Иван Каролев и Иван Лозанов.
Историята на Българската бойна авиация
Българската авиация се заражда още с мечтата на човека да полети, а народът ни има огромен принос в създаването и развитието ѝ.
Хараламби Джамджиев е един от първите българи, които мислят за реализирането на полет и прави една от първите публикации на тази тема – „Действителните основи на въздухоплаването".
През 1892 г. е първото документирано събитие, което има пряка връзка със създаването на българската бойна авиация – техническото изложение в Пловдив. На него е поканен Йожен Годар с неговия балон „Ла Франс", а на 19 август 1892 г. подпоручик Васил Златаров лети с него. Смята се, че сформираната българска група, която трябва да помогне на Годар, е първото българско „Въздухоплавателно отделение", тогава наричано въздухоплавателна команда. На 20 април 1906 г. с указ на цар Фердинанд се създава и официално „Въздухоплавателно отделение" с първи командир капитан Васил Златаров.
Всички тези събития, както и много други, ни водят до датата 16 октомври 1912 г., когато поручик Радул Милков и поручик Продан Таракчиев извършват първия боен полет в българската история, като хвърлят над Одрин две ръчни гранати. Това е и един от първите бойни полети в световната история.
Сред първите
Българските летци са направили много неща за първи път, а пример за това е първият нощен полет в историята на Франция. Той се осъществява с поручик Симеон Петров и Луи Блерио. Христо Топракчиев, Никифор Богданов, Симеон Петров и аеромеханик Иван Платников отиват в школата на французина, където разработват методиката за това как може да бъде осъществен нощния полет. Парижани са поразени. Издават пощенски картички с четиримата българи.
През 1912 г. Симеон Петров става първият летец в света, който приземява самолет със спрял двигател. Самолетът каца, без да се разбие. До онзи момент всички са загивали или поне са чупили самолета. Благодарение на българина се създава методика за кацане със спрял двигател. Симеон Петров осъществява и първата в света нощна бомбардировка по време на Балканската война. Той прави и първото в света разузнаване и бомбардиране над противникова столица – Цариград.
Българката Райна Касабова пък е първата жена в света, извършила боен полет- над Одрин, по време на Балканската война.
През 1913 г. Милчо Митев и Джовани Сабели осъществяват първото прелитане от континент на континент.
След Ньойския договор (1919 г.) на България ѝ е забранено да има бойна авиация. Ние сме били длъжни да нарежем здрави самолети. След Първата световна война много хора се борят, за да бъде възродена българската военна авиация. По време на Втората световна война в българското небе има 15 000 полета на противникови самолети, а българските летци изпълняват 1100 полета, свалени са 57 чужди самолета и само 27 български.
От 1951 г. бойното дежурство не е спирало, дори започва по-рано, у нас са идвали летци от държави, членки на НАТО, но те носят дежурство съвместно с българските пилоти , никога вместо нас или заради нас.
По материали от БТА
Comments
comments powered by Disqus