Марлон Брандо е роден на 3 април 1924 г. в Омаха, Небраска. Кръстен е на баща Марлон Брандо-старши.

Той е един от първите актьори, които използват т.нар. method acting - обучителен акьорски метод, развит върху „Системата” на Станиславски от началото на ХХ в. от Лий Страсбърг. Днес 80% от акьорите, получили „Оскар”, са обучавани по този метод.

Първия си „Оскар” за най-добра роля получава за „На първа линия” (On the Waterfront) от 1954 г., филм на Елия Казан. Втори „Оскар” печели за ролята си на дон Корлеоне в „Кръстникът” през 1972 г. Отказва наградата, изпращайки индианка от племето апаши. Тя произнася историческо слово от името на Марлон Брандо, в което актьорът протестира срещу отношението към индианците в киното. По това време Марлон Брандо вече е известен активист за правата на индианското и афроамериканското население, но на снимачната площадка е толкова капризен, че голяма част от обслужващия персонал не е искал изобщо да работи около него. Бертолучи го нарича „ангел като човек, чудовище като актьор”.

В автобиографията си „Песни, на които ме научи майка ми” пише, че е имал афера с Мерилин Монро в продължение на 10 години. Също така не е вярвал, че Мерилин се е самоубила.

В по-голямата част от „Кръстникът” Марлон Брандо сам се е гримирал за образа на дон Корлеоне. Вкарвал е мокри топки памук в бузите си, за да подсили физически ефекта на умореност и замисленост.

Притежавал е частен остров. Тетиароа е купен през 1967 г. Днес мястото е луксозен комплекс, наречен The Brando.

Не е обичал да учи репликите си наизуст, но е говорел пет езика. От самото начало на кариерата си е карал другите актьори да носят картички с реплики, закачени по дрехите си, а в почивките си е говорел с тях свободно на английски, френски, испански, италиански и японски.

Джак Никълсън казва за Брандо: „Неговият талант беше огромен – подобно на Пикасо, Брандо беше гений, който живя своята собствена революция от началото до края“.