Чували ли сте израза „пандемична умора“? С него се описва чувството на изтощеност, породено от мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19, които всички ние трябва да спазваме. Въпросното чувство често прераства в състояния като постоянно безпокойство, безнадеждност, отчаяние, гняв…или силно отегчение.

„Ако ни е скучно, то това означава, че мозъкът ни сигнализира да започнем да правим нещо различно. В настоящата ситуация, обаче, това невинаги е възможно“, отбелязва психологът Уания Улф от университета в Констанц, Германия. Според нея, това може да се превърне в реална заплаха за здравето на хората. Две изследвания, проведени наскоро, показват, че хората, които се отегчават по-лесно, са предразположени да нарушават противоепидемичните мерки и съответно е по-вероятно да се заразят с COVID-19.

„Отегчението е знак, че по някаква причина не се чувствате ангажирани към случващото се около вас“, смята социалният психолог Ерин Уестгейт от университета в Гейнсвил, Флорида. Много хора изпитват проблеми с концентрацията заради стреса, който съпътства продължаващата пандемия. Освен това, COVID-19 промени напълно ежедневието на огромен брой хора. Социалното дистанциране е от огромно значение в борбата с коварната зараза, но то ни лишава от редица удоволствия, които доскоро възприемахме за даденост. „Неделните разходки с нашите баби и дядовци или излизането с приятели вечер бяха нещо напълно нормално. Такива рутинни занимания са важни, тъй като не просто ни карат да се чувстваме добре – те в голяма степен придават смисъл на живота ни“, подчертава Уестгейт.

Какъв е резултатът от това? Хората се отегчават много по-лесно. Двете нови проучвания, в които са взели участие над 1000 жители на САЩ и Канада, нагледно показват колко опасна може да е тази тенденция. Едното от тях се фокусира върху склонността на човек да се почувства отегчен и как това е свързано с нарушаването на правилата, свързани с борбата с настоящата пандемия. Пример в това отношение е отиването на парти. „Чувството, че ежедневието им е скучно, мотивира решението на хората да присъстват на дадено празненство, дори и да е забранено, в 25 процента от случаите. Да бъде напълно обяснено човешкото поведение е невъзможно, но 25 процента все пак е доста голямо число“, отбелязва експертът по когнитивна неврология Джеймс Данкърт, който е сред авторите на изследването. Междувременно, Улф и нейните колеги смятат, че хората, отегчаващи се по-лесно, смятат мерките за социално дистанциране за трудно изпълними и често ги нарушават. Те също така са по-склонни да скрият, че са болни от COVID-19. „Може да ви прозвучи странно, но е факт – скуката оказва невероятно мощно влияние върху поведението ни“, отбелязва Улф.

Фактът, че хората, които се отегчават лесно са по-склонни да нарушават правилата за социално дистанциране не е особено изненадващ. Но какво може да се каже за останалите, които не влизат в тази група? Колко често нарушават правилата те? Трудно е да се даде категорична оценка. През 2014 г. Уестгейт и няколко нейни колеги провели експеримент, в който взели участие 42-ма младежи. Те трябвало да прекарат известно време сами в стая, без да правят нищо. Изрично им било забранено да използват мобилните си телефони. Единствената им опция била да натиснат бутон, в резултат на което ще получат болезнен електрически удар. Около две трети от мъжете и една четвърт от жените натиснали бутона, а някои дори го направили повече от веднъж. Според учените това показва, че за някои хора физическата болка е за предпочитане пред скучаенето.

Моментното чувство на отегчение не е нещо лошо, обяснява психологът Уиналд Ван Тилбург от университета в Есекс, Англия. В по-дългосрочен план, обаче, то може да доведе до някои опасни последици. Неотдавнашно проучване разкри, че броят на смъртните случаи в резултат на COVID-19 в някои американски щати е значително по-висок от предварителните прогнози на експертите. Каква е причината? Много хора са спрели да спазват правилата за социално дистанциране. Авторите на изследването смятат, че пандемичната умора (и свързаното с нея чувство на отегчение) е основната причина за това опасно поведение. Според тях, единственото решение на проблема е ваксинирането на колкото се може по-голям брой хора възможно най-скоро. Само спирането на разпространението на вируса ще ни позволи да се завърнем към нормалното си ежедневие и ще остави пандемичната умора в миналото, смята Ван Тилбург.

Въпросът, на който Улф се опитва да даде отговор, е дали може да се повлияе на хората, които се отегчават лесно, да спазват правилата за социално дистанциране. Според нея, това може да се постигне чрез създаването на „резервни планове“. Представете си следното: даден човек е свикнал да посещава фитнес залата, която се намира близо до дома му. В настоящата ситуация, обаче, това крие сериозни рискове за здравето му. Затова, той трябва да си изготви резервен план – например, да започне да тича навън всяка сутрин. Малките стъпки за промяна на рутината са особено важни, отбелязва Улф. Такива могат да бъдат предварителната подготовка на дрехите, с които човекът ще тича, или поставянето на маратонките му до вратата. „Идеята е поведението ни да стане автоматично“, добавя Улф.

Изследователите напомнят и още нещо важно – отегчението на практика е неутрален сигнал. То не е нито добро, нито лошо. Освен това, много хора признават, че истинските причини за отегчението, което изпитват, всъщност предшестват избухването на глобалната пандемия. Затова кризата, от която сме засегнати всички, може да се превърне в прекрасна възможност да се вгледаме в себе си и в целите, които сме си поставили, смята Ван Тилбург. „Напълно възможно е да извлечем нещо много положително от тази крайно негативна ситуация, в която се намираме“, добавя той.

Източник: Thinkstockphotos