В периода - края на 2020г. и март на 2021 г. представители на музей „Старинен Несебър” и екип от департаменти „Археология” и „Природни науки” на Нов български университет проведоха теренни изследвания на територията на Община Несебър и бяха регистрирани 102 нови археологически обекти – селища, крепости и отбранителен вал.


Хронологически откритите комплекси се разпределят в епохи от късната праистория до Възраждането, като най-интересни са тези от времето между Късната желязна епоха и края на античността. Бяха взети проби от глини, пясъци, строителна и битова керамика за рентгено-флуоресцентна спектрометрия и рентгено-фазова прахова дифракция.
В рамките на проучванията беше извършено въздушно сканиране с безпилотна летяща платформа (UAV) и бе създадена мозайка от изображения във видимия спектър, както и подробен триизмерен цифров модел на заснетата територия.
Дейностите са етап от изпълнение на проектите „Археология на ландшафта: модели за реконструкция на древна жизнена среда” и „Реконструкция на материалната култура и знанията за древната околна среда чрез методите на археологичeската химия”, финансирани от фонд „Научни изследвания“.
Основната цел на проект „Археология на ландшафта: модели за реконструкция на древна жизнена среда” е „възвръщане“ на древния пейзаж на територията на южните склонове на Еминска Стара планина в участъка разположен между Дюлинския проход и нос Емине. Акцентът е поставен върху проследяване въздействието на човешкия фактор върху жизнената среда и пресъздаване на екологичните модели на заселване и обитаване.

Освен традиционните археологически и геоложки методи ще бъдат приложени и дистанционни методи на детекция, като сканиране с помощта на летяща платформа и изготвяне на триизмерен модел на терена с висока резолюция. Очакваните резултати са изграждане на достоверна реконструкция на древния ландшафт, водеща до разбирането на жизнената среда в изследователския район, което от своя страна е от ключово значение за интерпретацията на изградените селищни модели. Разработените методи ще бъдат приложими и при други археологически изследвания, засягащи селищните системи на сходни територии от древността както в сферата на палеоекологията, така и при изготвянето на оценка на въздействието на околната среда.
Целите на втория проект са получаване на нови данни за материалната култура и познанията на хората в разглеждания район. За реализирането им ще бъдат събрани образци и взети проби от керамични и строителни материали, металургични останки, местни изходни суровини, използвани за строителството и производството на строителна керамика, и предмети за бита. Събраните образци ще бъдат изследвани, за да се проучат технологиите и познанията на хората за околната среда в различни археологични епохи, но в един и същи географски район. Получените резултати ще могат да бъдат използвани за сравнение на синхронни във времето артефакти от различни зони, провеждане на консервационни археологически дейности, изучаване на техники за производство на материални предмети и строителство.
През втория етап на проект „Археология на ландшафта: модели за реконструкция на древна жизнена среда” предстои продължаване на теренните изследвания за регистриране на археологически обекти, разположени около естествени речни корита и склонови наслаги с цел изграждане на модел на зависимост от водните ресурси и последиците върху археологическите обекти от изветряне и склонови наслаги. Предвижда се провеждане на сондажни археологически проучвания на два обекта с цел изясняване на последствията от склонови наслаги и проблема с водоснабдяването в древността. Получените резултати ще бъдат използвани за реконструкция на селищната система и икономически и стопански модели в изследователския район.
При втората кампания издирванията са съсредоточени по бреговете на реките Хаджийска, Бяла и Ахелой.
Екипите на двата проекта изказват сърдечна благодарност за полученото съдействие от страна на Община Несебър и вярват в развитието на установените вече връзки, подпомагащи развитието на изучаването на културното и историческо наследство на тази част от нашето Южно Черноморие.