На стената
От коронавирус са починали досега повече българи, от колкото през Балканските войни
От коронавирус са починали досега повече българи, от колкото през Балканските войни
Вирусът се отразява катастрофално на демографските процеси. Високата смъртност следва вълните на заразата, каза в „Здравей, България“ по Нова телевизия шефката на Дирекция „Демографска и социална статистика“ в Националния статистически институт Магдалена Костова.
124 735 българи са починали за една година. „През последните 10 години между 108 и 110 хиляди души пумират годишно. През 1918 година сме загубили около 151 000 българи заради Първата световна война. След Балканските войни пък са си отишли 121 000 души“, уточни Костова.
След като водещата Лора Инджова попита дали се очертаваме като световен рекордьор по смъртност, шефката на „Демографска и социална статистика“ каза, че коефициентът през тази седмица е 32 на 1000, а такъв е бил и по време и след Първата световна война.
„Тази пролет пак имаме висока смъртност. Не сме достигнали стойностите от ноември месец, но повишаването в броя на жертвите е голямо“, добави Магдалена Костова.
„Раждаемостта е ниска през последните години. Коронавирусът се отразява и задълбочава негативната тенденция, тъй като хората от страх отлагат раждането на децата“, коментира тя.
„От 1990 г. всяка година намалява броя на бебетата. Раждаемостта не може да компенсира смъртността, т.е. имаме отрицателен прираст. Имаше един период между 2003 и 2008 г., когато страната беше в икономически подем. Тогава имаше увеличение на раждаемостта“, заяви експертът.
„Най-зле в демографско отношение са Видин, Враца, Монтана, Габрово, Кърджали, както и всички погранични райони, които са високопланински. Имаме най-голям прираст на покойниците във Видин, в Разград, в Смолян. Там е и най-ниска раждаемостта“, добави тя.
„Получава се като цикъл – хората мигрират, не се раждат деца, застарява населението и смъртността е висока. Всички тези неща, които ни се случват, могат да се подобрят с подходящи политики в съответните посоки“, изтъкна Костова.
Според нея, демографските събития са инертни и бавно се променят показателите, но трябва да се предприемат мерки, за да може хората да имат мотиви да живеят и да раждат тук.
„Българчета се раждат предимно в чужбина. Имаме изключително голяма вътрешна миграция през миналата година. През март и през април, когато бяха КПП-тата. Тогава много хора са си сменили настоящия адрес. Изнасят се от големите градове в селата. За първи път имаме увеличение на населението в селата, което е странна, извънредна ситуация“, каза още тя.
124 735 българи са починали за една година. „През последните 10 години между 108 и 110 хиляди души пумират годишно. През 1918 година сме загубили около 151 000 българи заради Първата световна война. След Балканските войни пък са си отишли 121 000 души“, уточни Костова.
След като водещата Лора Инджова попита дали се очертаваме като световен рекордьор по смъртност, шефката на „Демографска и социална статистика“ каза, че коефициентът през тази седмица е 32 на 1000, а такъв е бил и по време и след Първата световна война.
„Тази пролет пак имаме висока смъртност. Не сме достигнали стойностите от ноември месец, но повишаването в броя на жертвите е голямо“, добави Магдалена Костова.
„Раждаемостта е ниска през последните години. Коронавирусът се отразява и задълбочава негативната тенденция, тъй като хората от страх отлагат раждането на децата“, коментира тя.
„От 1990 г. всяка година намалява броя на бебетата. Раждаемостта не може да компенсира смъртността, т.е. имаме отрицателен прираст. Имаше един период между 2003 и 2008 г., когато страната беше в икономически подем. Тогава имаше увеличение на раждаемостта“, заяви експертът.
„Най-зле в демографско отношение са Видин, Враца, Монтана, Габрово, Кърджали, както и всички погранични райони, които са високопланински. Имаме най-голям прираст на покойниците във Видин, в Разград, в Смолян. Там е и най-ниска раждаемостта“, добави тя.
„Получава се като цикъл – хората мигрират, не се раждат деца, застарява населението и смъртността е висока. Всички тези неща, които ни се случват, могат да се подобрят с подходящи политики в съответните посоки“, изтъкна Костова.
Според нея, демографските събития са инертни и бавно се променят показателите, но трябва да се предприемат мерки, за да може хората да имат мотиви да живеят и да раждат тук.
„Българчета се раждат предимно в чужбина. Имаме изключително голяма вътрешна миграция през миналата година. През март и през април, когато бяха КПП-тата. Тогава много хора са си сменили настоящия адрес. Изнасят се от големите градове в селата. За първи път имаме увеличение на населението в селата, което е странна, извънредна ситуация“, каза още тя.
Comments
comments powered by Disqus