Козунакът представлява сладък обреден хляб, който символизира тялото на Иисус Христос. Традиционно се приготвя и консумира на Великден.

Едва ли, обаче, знаете, че у нас козунакът се е наложил сравнително късно, в периода 1915–1920 г. Дотогава за празника са се месили други хлябове, наричани колак, пармак, кравай.

Твърди се, че историята на козунака започва в началото на 17 век във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич, а в Италия - панетоне.

Към днешна дата може да се каже, че козунакът вече не е само религиозен символ, а се е превърнал в хранителен продукт, вид тестен сладкиш, който може да се намери по магазините през цялата година. От козуначеното тесто се приготвят и други видове сладкиши като рула и кифли.

В българската традиция се приема, че да се замеси козунак е свещено действие и ритуал.

Всяка домакиня, която е правила козунак, знае, че той е труден за приготвяне и изисква много време, месене и специални условия, като това, че помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено.

Друго характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да стане "на конци“. Често към тестото се добавят различни видове ядки, стафиди, настъргана лимонова кора, дори локум, мармалад и др.

По традиция козунакът трябва да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му не може да започне по-рано от неделя след Възкресение, тъй като преди това са пости.

Той се пече в слаба фурна и то в продължение на поне четиридесет минути. Най-добре ще разберете дали тестото се е опекло добре, като мушнете в него клечка за зъби. Ако тя излезе суха, значи сте близо до идеалния резултат.