„Отношенията между Пекин и Вашингтон ще стават все по-напрегнати и това ще определи Студената война на 21 век“. Това каза пред БНР проф. Аврам Агов, специалист по историята на Азия от университета „Лангара“ във Ванкувър.

Най-големият световен проблем - така преди седмица 97-годишният Хенри Кисинджър определи продължаването на ескалацията в отношенията между Съединените щати и Китай. Човекът, който помири Вашингтон и Пекин в началото на 70-те години, не се притеснява просто от нова Студена война.

„Днес към ядрения въпрос добавяме високотехнологичния въпрос. В полето на изкуствения интелект това означава партньорство с машини, които могат да развият собствена преценка. За пръв път в човешката история човечеството има капацитет да се изтреби в обозримо бъдеще“. Това беше начинът на Кисинджър да адресира липсата на съществена промяна в образа на Китай при новата американска администрация. Според Джо Байдън Съединените щати са в пряк дуел за спечелването на 21-ви век - икономически и идеологически.

Какво обаче ще означава едно такова мащабно съперничество, което логично провокира асоциации с времето на Желязната завеса, за места като Тайван - последният фронт при формирането на съвременен Китай, към който Пекин не е спирал да предявява национални претенции?

Според историка има стратегическо сътрудничество между Китай и Русия в противопоставяне на доминацията на САЩ, но това все още не е единен властови център.

„Ако определим Студената война като съперничество без използване на военна сила, отношенията между Вашингтон и Пекин могат да се определят като такава война. Но основната разлика с класическата Студена война е обвързаността на икономиките на САЩ и Китай, докато САЩ и бившият Съветски съюз тогава имаха самостоятелни икономически блокове“.

По думите му все още няма съществена промяна в отношенията между САЩ и Китай:

„Като нови акценти на Байдън спрямо Китай могат да се посочат човешките права, екологията. Вероятно Байдън ще се опита да деескалира търговската война“.

Пекин остава мирен играч, но със засилваща се агресия в някои моменти, подчерта проф. Агов в предаването „Събота 150“. Според него вероятността за военен конфликт между Тайван и Китай е клоняща към нула. Но това може да се промени с времето.

„Архитектурата на Студената война се възражда в последните години, което затвърждава разделителните граници. Обвързаността на САЩ с Тайван ще е основен риск между Пекин и Вашингтон, но засега е въздържащ фактор за военна интервенция на Китай в Тайван... Всеки сигнал на САЩ, че биха жертвали Тайван, би направил по-възможен конфликт. Това е притеснението на тези, които смятат, че статуквото не трябва да се променя. Мощта на Китай се увеличава, това променя уравнението на сигурността в района. Райно или късно този дисбаланс ще постави натиск върху САЩ дали наистина са в състояние да продължат ангажимента към сигурността на Тайван“.

Проф. Агов не изключва военни мисии отвъд периметъра на Южнокитайско море.

И обобщи: „Със засилващите се конкуренция, враждебност и недоверие вероятността за грешно тълкуване на ситуация, непремерени действия, могат да доведат до непредвидима ескалация“.