40 600 висшисти ще работят на позиции, изискващи по-нисък ценз. Това ще се случи след 9 години, предвижда Стратегията по заетостта за 2021-2030 г., която е публикувана за обществено обсъждане.

Причината е, че през следващите години ще се засилва нуждаят от работници със средно образование, включително и за завършилите професионални гимназии. В същото време на пазара на труда ще има излишък от кадри с висше, пише „Марица“.

Дефицитът на работни места за среднисти, за които няма да има кадри, ще бъде 110 700. Това означава, че не само българите с висше образование ще заемат позиции, изискващи по-ниско образование, но и тези с основно и по-ниско образование ще заемат работни места, изискващи по-високо образование.

При висшистите основно кадри ще се търсят в образованието. До 9 години се очаква да бъдат назначени 33 200 педагози. С 18 300 ще се увеличат и работещите в хуманното здравеопазване и медико-социалните грижи. Ръст ще има и при трудещите се в държавното управление – с 13 500.

Най-сериозен ще бъде дефицитът на кадри със средно образование в хотелиерството и ресторантьорството, заради по-ниските заплати. Най-ниските възнаграждение на персонала със средно образование се наблюдават в областите Видин, Хасково и Благоевград. Там заплатата възлиза на 76 на сто от средната на завършилите 12 клас за страната.

При висшистите най-малко плащат в областите Перник, Видин, Силистра и Търговище, където заплата, представляваща 60% от средната заплата на заетите с висше образование в страната.

Основната цел, която е залегнала в стратегията, е 78 на сто от хората между 20 и 64 години да имат работа през 2030 г. За сравнение през 2019г. коефициентът на заетост е бил 75%. За да се постигне целта ще се разработят профили за цифрови компетенции по ключови длъжности. Освен това ще се осигуряват възможности за професионално обучение по търсени професии и специалности. Предвидени са и часове за базови умения по български език, математика, технологии и природни науки за хората с ниско образование.