Несебър
В етнографския музей в Несебър откриха гостуващата изложба на РИМ- Благоевград
В етнографския музей в Несебър откриха гостуващата изложба на РИМ- Благоевград
В етнографския музей в Несебър бе открита гостуващата изложба на РИМ- Благоевград под наслов „Дуйни ми, бел ветре…”. Заглавието на експозицията не е случайно – взаимствано е от началните строфи на една любовна по смисъла си песен, която се пее от Пирин до Източните Родопи и Черно море, песен, превърна се в неофициален химн на преселниците от Беломорска Македония и Тракия от началото на XX век, химн на бежанството въобще.
На откриването на изложбата директорът на музей „Старинен Несебър“ Тодор Марваков сподели, че идеята се е родила преди две години и е вдъхновена от факта, че почти всеки жител в Община Несебър има корени в Егейско-Вардарска Македония. Неслучайна е и поканата за културен обмен с Регионалния исторически музей в Благоевград - институцията се явява своеобразен, по думите на Тодор Марваков - „ музей-майка“, където се съхранява най-голяма част от културно-историческото на българите от Егейска и Вардарска Македония: стотици хиляди архивни материали - носии, оръжия, спомени и др.
Д-р Кирил Алексиев, директор на РИМ – Благоевград, освен че благодари за възможността да бъде показано част от безценното наследство на бежанците, обясни на присъстващите защо той и неговият колега от несебърския музей са облечени в носии. „С г-н Марваков сме облечени в чест на нашите деди. Решихме да покажеш как те са се обличали навремето“. От думите на д-р Алексиев стана ясно, че директорът на несебърския музей носи носия от Беломорска Македония - от мястото, където са неговите корени. Директорът на РИМ- Благоевград бе с носия от Дебърския край. „Идеята е тук, в най-източаната част на България, ние да представим най-западната. А по-голямата, основната идея е, че независимо, къде се намираме, България е винаги с нас и тя винаги ще ни свързва.“, обобщи д-р Алексиев.
„Ние сме щастливи, че сме домакини на тази изложба, още повече, че на наша територия живеят много потомци на бежанците от Егейско-Вардарска Македония. Събитието ни дава възможност да се върнем назад в историята и да обогатим знанията за предците си, защото без съхранение и опазване на миналото ни, няма бъдеще.“, подчерта кметът на Община Несебър Николай Димитров.
„Нека благодарим на Музей „Старинен Несебър“ и Регионалния исторически музей - Благоевград за това, че направиха моста между изтока и запада на България, по който шества незабравата.“, каза Златин Чаушев, началник-отдел „Несебър-Световно наследство“.
Музикален поздрав към присъстващите поднесоха възпитаници на Общински детски комплекс - Несебър в лицето на ВГ „Морски звездички“ с ръководител Димитър Йорданов.
Разказът на изложбата „Дуйни ми, бел ветре…” е построен върху наследството, пренесено по пътищата на преселническата неволя, преживяло войни, поколения и епохи; натежало от спомена и болката, но и белязано от житейски радости, преживени в едни минали времена.
Румяна Хаджиева – уредник в отдел “Етнография” на РИМ – Благоевград, сподели, че изложбата е опит за илюстриране и оживяване на паметта за обикновения човек и неговия личен свят, въплътен в шевица, тъкан и накит. Защото именно това съставлява най-ценното притежание, което бежанците са понесли със себе си през пожарищата на войните и несгодите на преселничеството.
Румяна Хаджиева разказа на посетителите любопитни истории и вълнуващи срещи с поколения преселници от Егейска и Вардарска Македония, опазили ценни семейни реликви, сред които тежките венчални одежди, допълнени от блясъка на накити и невестински сокаи. Изключително интересен е експоционен кът, разположен в централната част на музея, където са изложени кукли със заровско облекло, създадени с изключителна точност и прецизност на детайла от сръчните ръце на родолюбивата учителка по история Мария Вачева.
Изложените постери очертават основните етнодемографски промени в Пиринския край в първите десетилетия на XX век и припомнят за стотиците бежански фамилии, намерили свой втори дом, заселвайки се в пределите на България.
Изложбата под наслов „Дуйни ми, бел ветре…” може да бъде видяна до 31 октомври тази година в работното време на Етнографския музей (10.30 до 18 ч. всеки ден) в Несебър. Освен това предстоят допълнителни инициативи в рамките на експозицията, които ще бъдат обявени на по-късен етап.
На откриването на изложбата директорът на музей „Старинен Несебър“ Тодор Марваков сподели, че идеята се е родила преди две години и е вдъхновена от факта, че почти всеки жител в Община Несебър има корени в Егейско-Вардарска Македония. Неслучайна е и поканата за културен обмен с Регионалния исторически музей в Благоевград - институцията се явява своеобразен, по думите на Тодор Марваков - „ музей-майка“, където се съхранява най-голяма част от културно-историческото на българите от Егейска и Вардарска Македония: стотици хиляди архивни материали - носии, оръжия, спомени и др.
Д-р Кирил Алексиев, директор на РИМ – Благоевград, освен че благодари за възможността да бъде показано част от безценното наследство на бежанците, обясни на присъстващите защо той и неговият колега от несебърския музей са облечени в носии. „С г-н Марваков сме облечени в чест на нашите деди. Решихме да покажеш как те са се обличали навремето“. От думите на д-р Алексиев стана ясно, че директорът на несебърския музей носи носия от Беломорска Македония - от мястото, където са неговите корени. Директорът на РИМ- Благоевград бе с носия от Дебърския край. „Идеята е тук, в най-източаната част на България, ние да представим най-западната. А по-голямата, основната идея е, че независимо, къде се намираме, България е винаги с нас и тя винаги ще ни свързва.“, обобщи д-р Алексиев.
„Ние сме щастливи, че сме домакини на тази изложба, още повече, че на наша територия живеят много потомци на бежанците от Егейско-Вардарска Македония. Събитието ни дава възможност да се върнем назад в историята и да обогатим знанията за предците си, защото без съхранение и опазване на миналото ни, няма бъдеще.“, подчерта кметът на Община Несебър Николай Димитров.
„Нека благодарим на Музей „Старинен Несебър“ и Регионалния исторически музей - Благоевград за това, че направиха моста между изтока и запада на България, по който шества незабравата.“, каза Златин Чаушев, началник-отдел „Несебър-Световно наследство“.
Музикален поздрав към присъстващите поднесоха възпитаници на Общински детски комплекс - Несебър в лицето на ВГ „Морски звездички“ с ръководител Димитър Йорданов.
Разказът на изложбата „Дуйни ми, бел ветре…” е построен върху наследството, пренесено по пътищата на преселническата неволя, преживяло войни, поколения и епохи; натежало от спомена и болката, но и белязано от житейски радости, преживени в едни минали времена.
Румяна Хаджиева – уредник в отдел “Етнография” на РИМ – Благоевград, сподели, че изложбата е опит за илюстриране и оживяване на паметта за обикновения човек и неговия личен свят, въплътен в шевица, тъкан и накит. Защото именно това съставлява най-ценното притежание, което бежанците са понесли със себе си през пожарищата на войните и несгодите на преселничеството.
Румяна Хаджиева разказа на посетителите любопитни истории и вълнуващи срещи с поколения преселници от Егейска и Вардарска Македония, опазили ценни семейни реликви, сред които тежките венчални одежди, допълнени от блясъка на накити и невестински сокаи. Изключително интересен е експоционен кът, разположен в централната част на музея, където са изложени кукли със заровско облекло, създадени с изключителна точност и прецизност на детайла от сръчните ръце на родолюбивата учителка по история Мария Вачева.
Изложените постери очертават основните етнодемографски промени в Пиринския край в първите десетилетия на XX век и припомнят за стотиците бежански фамилии, намерили свой втори дом, заселвайки се в пределите на България.
Изложбата под наслов „Дуйни ми, бел ветре…” може да бъде видяна до 31 октомври тази година в работното време на Етнографския музей (10.30 до 18 ч. всеки ден) в Несебър. Освен това предстоят допълнителни инициативи в рамките на експозицията, които ще бъдат обявени на по-късен етап.
Comments
comments powered by Disqus