Кристофър Бъкстон е бил преподавател в Английската езикова гимназия в Бургас, а една от учениците му е самата поетеса Петя Дубарова. Англичанинът, който обича всичко българско и превежда класиците на българската поезия на английски , сред които стихове на Дебелянов, Ботев, Вазов, Славейков, Дора Габе и други, представя последния си шести роман в Бургас.

Премиерата на книгата „Проклятието на вечните сънища" /ИК "Знаци", превод Дора Велева/ ще се състои на 22 юни /вторник/ от 17.30 часа в зала „Петя Дубарова” на КЦ „Морско казино”.

Джордж е главният герой в новия роман на Бъкстон. Той е средновековен монах, незаконен и непознат син на важен благородник. Неговата история е историята на всеки западняк, който се среща с източната реалност. Прикован в подземен гроб в Созопол, погребан като вампир в 14 век, Джордж е обречен да преживява многократно житейския си път, докато душата му очаква освобождение. Когато Отец Джордж среща Тодор-Светослав Тертер – свръхинтелигентен, предпазлив и по принцип скептичен млад българин, син на бивш цар на България, пленник на татарите, приключенията следват едно след друго… Сега погребаният се ослушва с нетърпение в стъпките над гроба. Това са стъпките на археолози от 21 век. Когато го освободят, неговата душа ще се всели в тялото на близкостоящия и ще намери покой. Това накратко е сюжетът на книгата, която приковава вниманието на читателя още с първите си страници.

Кристофър Бъкстон е автор на романите, преведени на български език – „Далече от Дунава“ (2006, 2017), „Прудънс и червеният Барон“ (2008); „Радослава и викингският принц“ (2011), „Завръщане“ (2017), „Бележникът на дявола“ (2019). Последният му роман „Проклятието на вечните сънища” излиза след две годишна пауза. В този период светът минава през пандемията, авторът губи съпругата си Анна.

„Както много от моите герои бях свикнал с идеята, че ще бъда сам през целия си живот. От десет годишна възраст се научих кога да мълча, защото съм израснал по Интернати. Когато дойдох тук срещнах любовта. Моята Анна беше моят център. С нея заобичах още повече историята и културата на България. За съжаление малко след като завърших романа, тя си отиде. Замислено е книгата да има продължение, любовта също ще намери своето място” – сподели автора

За своите сънища, Бъкстон разказва , че винаги се събужда с усещането за нещо вълнуващо. Много често му се е случвало да има подобни сънища със своята майка, която е била актриса. В сънищата си тя си забравяла репликите излизайки на сцената за важно представление. Той пък сънувал учениците си и как си губи учебните материали.

За своята ученичка Петя си спомня като за много усмихнато и весело момиче, което стояло в центъра на класната стая. Пишел ѝ винаги отличен по английски.