“Не очаквам през 2024 година България да стане член на еврозоната. Тази година, общо взето, си я измислихме ние. Добре е да се готвим за участие в еврозоната, но не да влезем с политически натиск или политическа уговорка”.

Това заяви пред БНР Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, бивш министър на социалната политика и бивш вицепремиер.

„Да бъдем готови, означава българската икономика да се доближи до европейските по доходи и производителност. Има план и стратегия, но в тях не се говори какво правим и какво променяме в икономиката и политиката на доходите, за да се доближим”, посочи Калфин.

„Ако влизаме в еврото, за да забравим за лева – това не е добра идея. Ако влизаме, за да дадем повече възможности за икономиката си – това е нещо, което си заслужава. Т.нар. чакалня за еврозоната ERM II не е място за чакане, а за много активна работа, напомни той.

Пенсионната система трябва да се върне обратно към логиката си, подчерта Ивайло Калфин.

„Логиката е, че пенсионното осигуряване е вид спестяване. Това не са пари, които се дават като данъците на държавата и тя ги харчи за други неща. Човек, докато работи, се осигурява, и след като спре вече да работи, когато е възрастен и няма възможност да получава доходи от труд, това негово спестяване му се връща обратно.“

Като всяко спестяване пенсията би трябвало да зависи от това колко пари сме спестили, върху каква сума сме се осигурявали и колко дълго сме го правили, уточни Калфин.

През последните години близо половината от пенсионерите получават една и съща пенсия, независимо от стажа и осигуровките и тя е под линията на бедността, подчерта бившият социален министър.