Между природното и културното, действието и статиката, нощта и деня, крайното и безкрайното, демокрацията и свободата, изложбата SO CLOSE SO FAR AWAY говори всъщност за това, дали и как се променят устоите на света, в който живеем и как можем да намерим изход или алтернатива, след прекъсването от пандемията, положила не само реална, но и „метафизична“ граница в живота на хората.

Впечатляващата експозиция ще бъде открита този петък в Центъра за съвременно изкуство и библиотека и ще може да се разгледа до 30 август. Вернисажът ще се състои на 6 август (петък), от 19:00 до 21:00 часа.

Изложбата се осъществява от куратора Стефан Стоянов, „Art Agency” и „Public Art Foundation” и със съдействието на Община Бургас, Американско посолство, Инса Ойл, сдружение „Дамски форум“ и други.Арт мениджъри на събитието са Румина Георгиева и Вяра Качулкова.

Художниците, включени в експозицията, живеят и работят в различни точки на света и никога до момента не са участвали в съвместно събитие. Едновременно близо и далече един от друг като интереси и начин на изразяване, техните произведения ще бъдат представени в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас, създавайки отделни фрагменти от самостоятелни пространства в общата изложба.

Известната със своите монументални творби из много градове по света Габриела фон Хабсбург показва серия от скулптури с абстрактни форми, които оформят обеми, линии и обекти, създаващи хармония и ритъм в цялостен визуален ансамбъл. Ив Тошайн представя своите поетична неонова творба, която съчетава в себе си едновременно агресията и аналитичността. Абстрактните, светещи обекти, части от рекламни елементи на фона на нощта и далечно лунно затъмнение във видеото на Калин Серапионов създават представата за общо пространство между културното и природното. Един свят, който е едновременно тук и отвъд, близък и далечен, който всеки един зрител може сам да си представи и въобрази, заслушан в психоделичния ритъм на произведението.

Дали „всичко хубаво е извън творбата“ или пък извън рамките, в които сме свикнали да възприемаме света е въпрос, който художникът Людмил Георгиев задава. Неговите графики са като фрагмент безкрайност, а границите на творбата остават отворени чрез продължаващите мислено в пространството линии. Идеята за границата на разбиране и безкрайността, в случая безкрайното възможно съдържание, се въплъщава и в „отворените“ „Думи“ на Браян Дейли – DEMOCRACY / FREEDOM, представляващи композиции от думи, представени като „образ“ на самите понятия за „демокрация“ и „свобода“ с цялата им противоречивост, многоизмерност, исторически възходи и провали. Поглед сякаш от края на света представлява и видео творбата „Снежни човеци“ на Тим Парчников, който изследва мита за „мистериозната руска душа“ и същевременно продължава изразния език на радикалното руско изкуство, показвайки творба свързана с резки визуални и емоционални контрасти – между снега и огъня, между спокойствието и агресията и т.н. За авторът е важен въпроса, дали днес в изобилието на „горещи новини“ самото общество не се превръща в пасивен наблюдател, изпаднал в дълбока летаргия?