"Моралният закон, който ни оставиха нашите предци, е, че свободата е единствено възможна, когато си готов да вградиш в нейните темели самия себе си," казас нощи в местността Петрова нива в Бургаско президентът Румен Радев. "Освободителната идея изисква безрезервно посвещаване и преклонение пред саможертвата на най-достойните," добави той.

Държавният глава участва в националния възпоменателен събор в историческата местност по повод на 118-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.

В словото си Радев отбеляза, че всяко поколение трябва да осмисля каква България оставя на потомците. "Длъжни сме да бдим над земята си и над паметта на загиналите", заяви президентът.
"За мен е чест да бъда отново с вас в сърцето на Странджа, в този свят за всеки българин ден. Днес, на Петрова нива, се стичаме хиляди, от всички краища на Родината, за да отдадем почит към героите от Илинденско-Преображенското въстание", каза държавният глава.

Съборът на Петрова нива се състоя под неговия почетен патронаж. На събитието бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, служебният министър на културата Велислав Минеков, областният управител на Бургас Мария Нейкова, народни представители, общественици, кметове от региона, стотици хора.

В ритуалите и в тържествената проверка участваха военнослужещи от ВМС и от Националната гвардейска част.

На 29 юни 1903 г. в м. Пéтрова нива се взема решение за обявяване на Илиндeнско-Преображенското въстание. В конгреса участват над 300 души делегати, войводи, четници. За Главно боево тяло на въстанието са избрани Михаил Герджиков, кап. Стамат Икономов, Лазар Маджаров, а за началник на всички въоръжени сили – Георги Кондолов. Въстанието в Странджа избухва на 6 август - ден Преображение Господне.За няколко дни Странджа е освободена и се провъзгласява Странджанската Република. Цели 26 дни трае епичната борба на няколко хиляди зле въоръжени въстаници срещу 40-хилядната редовна турска армия и безчислен башибозук. Заревото на пожарите надвисва над планината – изгорени са над 60 села, хиляди старци, жени и деца са избити или отвлечени.

През 1958 г. по инициатива на Тракийските дружества в България на поляната, където е проведен конгреса е построен паметник в памет на загиналите герои. Зад паметника е вградена костница, където са преместени костите на войводата Георги Кондолов, който умира в едно от първите сражения.

През 2003 година в чест на 100-годишнината на въстанието е построена църква, наречена Света Петка. На Петрова нива има музейна експозиция с експонати (снимки, оръжия, документи) от освободителните борби на българите от Тракия и Македония.



1