Проф. д-р Радка Младенова Аргирова, дмн, е председател на Българското дружество по медицинска вирусология и член на Експертния съвет по вирусология към министъра на здравеопазването. Със завиден опит в областта на научната и клинична вирусология, който е придобила през годините работа като основател и дългогодишен ръководител на Националната референтна лаборатория по ХИВ, лаборатория по ретровируси и херпесни вируси.

Проф. Аргирова, какво е вашето мнение за ваксините срещу COVID-19 – толкова желани в началото на 2020 г. и толкова обсъждани сега, когато няколко от тях са вече факт?

По отношение на ваксините съм твърдо „за“. Няма две мнения по този въпрос – това е единственото оръжие, което имаме, защото говорим за вирус, който се разпространява по въздушно-капков път. Ние не можем да регулираме въздуха, който дишаме. Стараем се с определянето на дистанция, за която вече се знае, че е много важна мярка. Помагат ни и маските, с които механически успяваме да предотвратим до известна степен допира с вируса, но така или иначе, пълното ограничаване от достъпа му до нас не е възможно. Затова единственото решение са ваксините.

Защо тогава в някои държави като Израел и Великобритания, например, въпреки високото ваксинално покритие, отново се наблюдава ръст на заболелите?

Първо е много важно да се разбере какво точно включва това ваксинално покритие. Дали са направени и двете дози, точно как е постигнато това ваксинално покритие. Второто нещо, което е много съществено, е, че е възможно антителата на тези хора, които са ваксинирани и са се заразили след това с някой от новите варианти на вируса, вече да са паднали до значително по-ниски стойности от необходимите за защита и което е още по-важно – те са се заразили, но дали реално са се разболели. Ето това е много важно, защото, хората трябва да запомнят – ваксината не предпазва от заразяване. Тя предпазва от заболяване или пък, ако човек все пак се разболее, тя спомага боледуването да премине много по-леко, почти незабележимо. Така че, в това отношение отново е оправдано прилагането на ваксините. Затова първо трябва да знаем дали за тези държави става въпрос за хора със завършен ваксинационен цикъл и второ – за какво разболяване става дума – само за заразяване, положителен PCR без оплаквания и признаци, без влизане в болница, без интубация, без такива неща, или за тежко заболяване. Това е много важно.

Колко дълго във времето ще ни пази имунитетът, създаден от ваксините срещу COVID-19?

Имунитетът от ваксините е чудесен, просто е краткотраен – от 6 до 8 месеца се счита към момента, че трае, но някъде около шестия месец вече сериозно започва да пада нивото на антителата. Те обаче са част от имунитета, това е хуморалният имунитет. Има и клетъчен имунитет, който остава и винаги го има. Когато човек се срещне с нов вариант на вируса и се зарази с него, тези паметови клетки се разрастват много бързо и синтезират антитела срещу този агент, срещу който е направена ваксинацията.

Защо е толкова важно преболедувалите хора също да се ваксинират, не е ли достатъчно това, че веднъж вече са се срещали с истинския вирус?

Преболедувалите хора получават имунитет, но вече много зачестиха публикациите, свързани с проучвания, които всъщност доказват, че имунитетът, който се получава след ваксинация, е много по-качествен, по-пълен, по-протектиращ, отколкото имунитетът след боледуване. Това е така, защото ваксината е подготвена по такъв начин, че максимално да се образуват неутрализиращи антитела, защото точно те са тези, които „обезоръжават“ вируса при навлизането му в организма и не допускат засегнатият човек да се разболее, т. е. предпазват го от разболяване. Докато тези неутрализиращи антитела са част от много други, повечето от които се образуват, когато човек само заболее – спонтанно, при естествено заболяване.

А защо при положение, че разполагаме с този сериозен имунитет след ваксинация, е необходимо да продължим да спазваме мерките?

Мерките трябва да ги спазваме след ваксинация, защото първо – можем самите ние да се заразим, макар че няма да се разболеем, като сме ваксинирани, или ще го изкараме по-леко, и второ – можем да го пренасяме. Това е много важно да се разбере, за да ограничим разпространението на коронавирусната инфекция и в крайна сметка е в полза на цялото общество.

Източник Kmeta.bg