Световни новини

Неравенството при ваксините може да струва на икономиката трилиони долари

Световната икономика ще загуби брутен вътрешен продукт за трилиони долари поради забавените срокове за ваксинация, като развиващите се икономики ще понесат по-голямата част от загубите поради неравномерното разпределение на ваксините, сочи доклад на Economist Intelligence Unit.

Страните, които не са в състояние да ваксинират 60% от населението си до средата на 2022 г., ще загубят 2,3 трлн. долара между 2022 и 2025 г., прогнозират от EIU.

"Развиващите се страни ще поемат около две трети от тези загуби, което допълнително ще забави икономическото им сближаване с по-развитите страни“, пише Агата Демараис, директор по глобалните прогнози на EIU.

Азия ще бъде "далеч най-силно засегнатият континент" в абсолютно изражение, като се очаква загубите да достигнат 1,7 трлн. долара, или 1,3% от прогнозирания БВП на региона. Страните в Африка на юг от Сахара ще загубят около 3% от прогнозирания си БВП, най-високата стойност в проценти, сочи докладът.

"Тези оценки са поразителни, но те само частично обхващат пропуснатите икономически възможности, особено в дългосрочен план", отбелязват от EIU, като уточняват, че ефектът от пандемията върху образованието не е взет под внимание в тази прогноза.

По-богатите страни се насочиха към дистанционно обучение по време на блокиране, но много от развиващите се страни нямаха тази възможност. Повече от 213 млн. души бяха заразени с Covid-19, а най-малко 4,4 млн. починаха по време на пандемията, показват данните, събрани от университета "Джон Хопкинс".

Разделение на богати и бедни

Богатите държави напредват много бързо във ваксинацията срещу Covid, преминават към бустерни дози и отварят наново икономиките си, докато по-бедните страни драстично изостават в надпреварата за ваксинация. Около 5 млрд. дози от ваксината са били приложени в световен мащаб към 23 август, но само 15,02 млн. от тези дози са били в страни с ниски доходи, сочат данни на Our World in Data, цитирани от CNBC.

„Кампаниите за ваксинация напредват с ледникови темпове в икономиките с по-ниски доходи“, се казва в доклада на EIU. В него пише още, че неравенството във ваксините се е появило поради глобален недостиг на производствени мощности и суровини за ваксини, логистични трудности при транспортирането и съхранението на дозите и колебание поради недоверие към ваксините.

Освен това много развиващи се страни не могат да си позволят ваксините за своите жители и са потърсили дарения от по-богати страни, но глобалните инициативи не са били напълно успешни в предоставянето на ваксини на тези, които се нуждаят от тях.

„Вероятността разделението относно достъпа до ваксини някога да бъде преодоляно е малка", казва Демараис в изявление на EIU. „COVAX, инициативата на СЗО за доставка на ваксини в развиващите се икономики, не успя да оправдае (скромните) очаквания".

„Въпреки щедрите обещания даренията от богатите страни покриват само малка част от необходимите количества - и често те дори не се изпълняват", пише тя.

Covax имаше за цел да достави около 2 млрд. дози ваксина тази година, но досега е изпратила само 217 млн. дози по данни на УНИЦЕФ. Някои от доставките са отишли за развити страни като Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия, съобщава AP.

Въздействие на неравенството

По-бедните страни вероятно ще се възстановят по-бавно от пандемията, особено ако трябва да се въведат ограничения поради по-ниските нива на ваксинация, прогнозират от EIU. Туристите също може да избягват държави с голямо неваксинирано население поради съображения за безопасност, а политическото недоволство вероятно ще нарасне, се казва в доклада.

Жителите може да са недоволни, че местните власти не са в състояние да предоставят ваксини, и да обвиняват по-богатите страни в презапасяване с ваксини. „Пристъпите на социални вълнения са много вероятни през следващите месеци и години“, пише Демараис.

Освен това ситуацията с вируса продължава да се развива, като колективният имунитет вероятно е недостижим поради силно заразния делта вариант, а ваксинацията се стреми „по-скромно“ да намали тежките случаи, хоспитализациите и смъртните случаи, се казва в доклада.

Политическите лидери бяха заети да реагират на краткосрочни извънредни ситуации, като например бързото ускоряване на процента на заразените, но сега трябва да разработят по-дългосрочна стратегия, пише Демараис.

„Тук отново контрастът между богатите и бедните ще бъде ярък: ваксинираните, по-богатите държави ще имат избор, а неваксинираните, по-бедните няма да имат", казва тя.

Investor.bg

Емилия Карабулева

viapontika@viapontika.com

Емилия Карабулева е дългогодишен журналист. Работила е в бургаски вестници и в плевенския седмичник "BG Север". Автор е на материали във вестниците "Капитал", "Банкер" и разследвания за в. "Политика". Нейните интереси и публикации са в областта на икономиката, политиката, културата и обществения живот. Работи за каузата "пътна безопасност".

Comments

comments powered by Disqus