Новият предмет "Гражданско образование", който изучават гимназистите от 11 и 12 клас, беше във фокуса на семинар, който се проведе в курорта "Албена" и събра на едно място учители от Добрич и Варна, за да дискутират трудностите, които срещат в работата си. Основен организатор на обучението е Институтът за публична политика с подкрепата на фондация "Ханс Зайдел" - България, а лекторите - водещи преподаватели, философи и юристи, от Софийския университет, Нов български университет и Варненския свободен университет.

Гражданското образование дава необходимия за всеки минимум политическа култура и познание за живота, каза за БТА един от съставителите на учебниците по новия предмет, който изучават младежите от 11 и 12 клас, проф. Христо Тодоров, философ, преподавател в Нов български университет. Според него, е хубаво абитуриентите да са наясно за какво служи Народното събрание или какво представлява Висшият съдебен съвет и какви функции има той по Конституция. Редно е младежите да са наясно, че имат права и те са различни видове, как могат да ги упражняват, каза още Тодоров. По думите му, новият училищен предмет в никакъв случай не бива да се приема като панацея, той няма как да даде всички нужни знания на юношите, но със сигурност ще ги направи малко по-подготвени и грамотни, така че да бъдат полезни не само на себе си, а и на цялото общество.

У дома или с приятели възрастните водим разговори и спорове по тези теми, хубаво е и младежите да могат да участват, да мислят, каза още Тодоров. Той допълни, че за да се включват в дискусиите обаче, е нужен минимум от знания, които до сега гимназистите са получавали несистематично. С въвеждането на гражданското образование като предмет, те имат възможността да надграждат, което ще има помогне по-лесно да се ориентират в ежедневието и да предусещат кога се опитват да ги лъжат.

Тодоров уточни, че вече 15 години работи по темата с въвеждането на гражданското образование в училище. По думите му, мотивът му през цялото това време е бил съвсем простичък - младежите да излизат от гимназията по-компетентни и отговорни избиратели. Нямам илюзии, че всички ще знаят в еднаква степен, но въвеждането на предмета е стъпка в правилната посока, каза ученият. Неговата позиция е, че отминалата първа учебна година е показала, че е добре това знание да започне да се натрупва от по-ранна възраст. Струва си да обясним на младите Конституцията и нейната логика, е позицията на експерта. Според него, още по-хубаво би било те да осъзнават кога се подкопава нейният авторитет и да се противопоставят на такива действия.

Не мога да кажа дали средностатистическият българин познава или не своите права и устройството на държавата си, каза още Тодоров. Според него, вероятно има и такива, които нямат представа от тези теми. Затова възрастните сме длъжни да направим възможното младежите да получават минимум знания, допълни Тодоров. И обобщи, че според него, ключовото значение на гражданското образование е в създаването на нагласа да се цени и разумно упражнява изконното право на политическото участие.

Странно защо българите продължаваме да се отнасяме към младежите от 11 и 12 клас като към деца, а пропускаме, че те вече са пълнолетни и имат право да гласуват, каза проф. Стилиян Йотов, философ, преподавател в Софийския университет. Според него, въвеждането на предмета по гражданско образование показва, че постепенно се осъзнава кое е важно да се учи в гимназията - дали само да се натрупват някакви знания или да се подготвят по-компетентни граждани.

Според Йотов, от голямо значение е младите хора да имат възможност да съучастват в процесите в страната. По думите му, специално по този предмет би било много хубаво часовете да не са за сричане на понятия, а да се поставят проблеми и да се дискутират. Само, че за целта учителите пък трябва да са наясно как една тема може да бъде подложена на кръстосан огън в контекста на реалността - миграцията, пандемията, човешките права, посочи Йотов. Неговото мнение е, че така младежите ще се научат да решават конфликти, които ги засягат не само лично, но и като граждани на страната, на ЕС, а и на света.

За Йотов новият предмет изисква и повишаване квалификацията на учителите. Ако преподавателите са достатъчно подготвени, те ще могат да накарат младежите да мислят, да водят дебати, да се аргументират, защото гражданството е това - да се обосноваваш, допълни философът. По думите му, въвеждането на предмета е шанс за завършващите да осъзнаят и правата и задълженията си. Те трябва да осъзнаят, че има универсални задължения към обществото и да знаят например, че трябва да си плащаш данъците и то не защото те е страх от проверки и глоби, а защото мошеничеството е в ущърб на цялото общество, посочи Йотов.

Институтът по публична политика подпомага точно повишаването на квалификацията на учителите чрез серия от семинари в различни региони, които ще текат в продължение на три години, обясни неговият ръководител Здравко Попов. Той припомни, че това се налага, тъй като в педагогическите университети няма такава дисциплина и с преподаването на гражданското образование се нагърбват учителите по философия, история, география. Нашата страна няма традиции в обучението на младежите като граждани, допълни Попов. По думите му, в това отношение черпим пример от Германия, където такъв тип обучение датира от XIX век, като въвеждането му е било продиктувано от разбирането, че гражданинът е политическа личност. У нас практиката с предмета е едва от една година и е трудно да се направи оценка, допълни Попов. По думите му, това е своеобразна реформа в образователната система на страната, защото фокусира вниманието на младите гласоподаватели върху материя, която ще им е полезна след завършване на училище.

На въпрос как се съотнася този тип образование с факта, че процентът на функционално неграмотните е твърде голям, а и мнозина отпадат изобщо от системата, Попов посочи, че тези проблеми би следвало да се решават от държавното управление на страната, защото са свързани със серия други фактори - икономически, социални, дори политически. Гражданското образование не цели да реши проблема с ранното отпадане от училище, а с ограмотяването на младежите за същността на държавата, посочи Попов. Според него, това е наложително и от гледна точка на нахлуването на високите технологии, което проблематизира класическите модели на образование.
Всъщност, неграмотността в някакъв смисъл корелира на високия технологичен процес, е позицията на Попов.

По думите му, колкото по-голям е процентът й, толкова повече умните технологии придобиват влияние над младежите, и обратното - колкото по-грамотни и мислещи са хората, толкова са по-критични и оценяват рисковете, които ги заобикалят. Много от младите българи не са неграмотни в класическия смисъл на думата, но не се замислят за проблемите, които ги заобикалят, и беше крайно време да направим първите стъпки те да се учат да оценяват, да са критични, да поглеждат от различни ъгли и в перспектива, което да им помогне да се реализират успешно в живота, обобщи Попов.

Източник: БТА