„Уважаеми клиенти, уведомяваме Ви, че считано от еди-кога си обслужващата Ви банка променя Тарифата за лихвите, таксите и комисионите за услуги, предоставяни на физически лица. Настоящото има характер на предварително уведомление в съответствие с изискванията на чл. 62, ал. 1 от ЗПУПС. В случай че не приемате извършваните промени, имате право да се откажете писмено от сключения договор преди датата на влизане в сила на промените, без да дължите обезщетение или неустойка за това. Банката счита, че клиентът е приел промените, ако не я е уведомил за обратното.“

Подобни съобщения, които не вещаят нищо добро за джоба ни, можете да видите на сайтовете на всяка банка. А може и да не ги видите. Според гореспоменатия ЗПУПС (Закон за платежните услуги и платежните системи) банката има два възможни канала да информира клиентите си за промени в таксите, и двата еднакво невидими - чрез страницата си в интернет и със съобщения, поставени на видно място в офисите.

Така повечето от нас се оказват неприятно изненадани от по-солени такси,

които съпътстват и най-елементарната банкова услуга.

Какво прави най-често средностатистическият българин? Тегли от банкомат. Вече се е научил, че обикалянето да намери АТМ машина на собствената си банка, си заслужава времето и изтърканите обувки. Разликата в таксата е четири или пет пъти. В Банка ДСК например доскоро плащахме по 30 стотинки за теглене от неин банкомат и по 1.50 лева за теглене от чужд. От края на август обаче финансовата институция промени това и вече оставя за себе си като комисион процент от изтеглената сума. Според новата тарифа - 0.15% от сумата, но минимум 0.30 лева в първия случай, и 0.20% от сумата, но минимум 1.50 лева.

"Посочените промени на практика ще се отразят в таксата при теглене на над 200 лв. от АТМ на Банка ДСК и над 750 лв. от АТМ на други банки в България и чужбина", уточняват от банката.

Ако изтеглите обаче 400 лева, удръжката ще е двойно повече от досегашната

- 60 ст. вместо 30 стотинки. Ако обаче изтеглите 400 лева от друг банкомат, няма да усетите разликата. Защото процентът от сумата е 80 стотинки, но банката хитро е описала, че таксата е минимум 1.50 лева. Тоест - колкото и преди редакцията на тарифата. Ако обаче лимитът ви за едно теглене е по-голям и дръпнете 1000 лева накуп, то по новите правила ще платите 2 лева.

При другите банки промени все още не са предприети. Практиката обаче сочи, че ако един голям играч на пазара промени тактиката, неминуемо рано или късно го следват и останалите. Така в момента в Пощенска банка собствените й картодържатели ще дължат 0.30 лева, а ако отидат на друг банкомат - 1.30 лева. В УниКредит и ПИБ таксите са съответно 0.30 и 1.50 лева.

Една от вероятните причини за въвеждането на такъв иновативен начин за изчисление на таксата е, че финансовият свят отдавна се стреми да стимулира покупките с карта директно в магазина, а не тегленето в брой, коментира финансовият анализатор Десислава Николова от „Моите пари“. Особено

откакто избухна пандемията, кешът започна да губи и по хигиенни причини.

И сега големите търговски обекти и моловете по вътрешната озвучителна система призовават клиентите си да плащат с карта по възможност, а не с банкноти и монети.

Постоянният ръст на таксите и комисионите отдавна не е новина. Сега обаче е много осезателен и една идея по-леснообясним, казва Десислава Николова. Лихвите по кредити са на рекордно ниски нива, тоест един от инструментите на банките да реализират печалби е „счупен“. Когато БНБ обследва таксите и комисионите на банките за 2020 г. стана ясно, че за миналата година ръстове има навсякъде, а най-тривиалната услуга - откриване на сметка, увеличението е над 25%.

"Наказват" за вноска по кредит на гише

Ася има ипотечен кредит, който редовно плаща всеки месец. За щастие, досега без никакви трудности. Всеки ден пътят до службата й минава близо до банковия офис и веднъж месечно тя се отбива на каса, за да вкара вноската. Тя е 420 лева, но дамата плаща всеки път по 422 лева. Двата лева отгоре са „наказателна такса“, че е избрала този начин на погасяване на кредита си - вноска на гише. Това е стандартна такса, която официално фигурира в тарифата на банката.

През август обаче, на падежната дата, Ася не успяла да стигне до банковия офис и изпратила своя приятелка да занесе парите. Служителката попитала тя ли е титулярът по заема, поискала личната й карта и в крайна сметка се наложило жената да плати такса от 4.50 лева. Това също е записано в тарифата на банката. Така разходът станал 424.50 лева.

Но това е нелогично и инфантилно, гневи се Ася: "Банката, и по-конкретно нейният служител, прави едно и също действие, за да вкара парите по сметката за кредита. Нищо по-различно не се случва, ако ги платя аз или изпратя мой близък да ги даде, размишлява кредитополучателката. Не е ли по-важно, че обслужвам заема си редовно? Тоест, те ме облагат точно за това - че редовно погасявам дълга си".

От банката потвърдиха, че се прилагат такива такси и те са действащи и заложени в тарифата отдавна. "Нашият клиент има няколко други варианта да плаща вноските по кредита безкасово - с Интернет банкиране, с директен дебит и др. Тези алтернативи са или безплатни, или с чувствително по-ниски такси. Банките от години правят всичко възможно да накарат клиентите си да ползват именно такива канали, които не изискват участие на служител. Всичко се случваше бавно и полека, докато не дойде пандемията от COVID-19. Тогава заради ограниченията много хора бързо се приспособиха към дигиталната среда и ударно започнаха да управляват финансите си през компютъра у дома или през мобилния си телефон.

Как всяка банка формира таксите си за граждани и бизнес, е една голяма тайна, коментират наблюдатели на банковия пазар. Без съмнение финансовите институции имат много разходи - от поддръжката на офиси и служители до специални изисквания за охрана и сигурност, включително и IT. Но и не всяка такса има логично обяснение в очите на клиентите.

Банкирайте през телефона, банкирайте през компютъра! Пандемията форсира дигитализацията на финансовите институции. Но ако работещ българин на средна възраст би могъл да клика и да нарежда преводи, то голяма част от възрастните хора не могат. А те бяха принудени да станат клиенти на банките заради това, че пенсиите им се изплащат по банков път. Една от най-ясните тенденции в банковия сектор през последните години е нaмaлявaнето на бpoя нa физическите клoнoвe. Те няма да изчезнат напълно, най-малкото докато не изчезнат пенсионерите от старото поколение и на тяхно място не дойдат българите, които сега са на средна възраст и не се отделят от телефоните си. Банките обаче имат интерес да поддържат по-малко служители, така падат и разходите им за заплати, наеми и безопасност.

По данни на Международния валутен фонд (МВФ) в Бългapия към началото на 2020 година е имало едва 58 клoнa нa търговски банки на вceки 100 xил. дyши. Въпреки това страната ни все още е лидер сред държавите от ЕС по този показател с близо два пъти и половина пъти повече банки на 100 хил. души от средните нива за Съюза. В съседна Румъния този коефициент е близо 24, а в Гърция - 19.

Що се отнася до абсолютния брой на банковите клонове у нас, само за 10 години имаме спад с цели 40%. През 2010 г. в България има общо 5849 офиса, докато през 2020-а те са паднали до 3536. Това значи, че средно по 231 клона на година са били закривани през последното десетилетие. Банкоматната мрежа също нaмaлявa, мaкap и нe тoлкoвa дpacтичнo - oт 5793 дo 5400 днec.