След калните бани на Бургаските солници и кисненето в басейните с луга, ново безплатно СПА е на път да завладее любителите на природолчението и здравословния начин на живот, установи ВиаПонтика.

Находищата на зелена хума по Сарафовския бряг вече не са тайна за много хора и първите мераклии да се лекуват с толкова полезната глина вече са налице.

Местата, от които може да се вземе хумата са достъпни - намират се малко след Централния плаж в Сарафово, в посока към Военната почивна база.

Наш екип вече засече ентусиасти, които се препичаха на брега, намазани с хума.


Според експерти тя е богата на енергии. Доказано е свойството й силно да поглъща и акумулира слънчевата радиация, магнитни излъчвания, електричество, светлина, а също и радиоактивността от водата и въздуха.

Поставена върху болното място, хумата възстановява нарушения биоенергитичен потенциал. Забележително е силно изразеното и свойство да поглъща вътрешни отрови, микроби, гной, газове, миризми и др.

Противомикробните свойства на хумата са били известни още на египтяните, които са я ползвали при стерилизация и мумифициране. Доказано е, че тя предотвратява разлагането на тялото. Прилага се с добър ефект върху гноящи рани, разпадни тъкани, язви.

За разлика от медикаментите, които убиват микробите, но същевременно унищожават и здрави клетки, хумата е безвредна.Тя премахва бактериите и техните токсини, възобновява клетката и дава жизненост на стари, разтроени и дегенерирали клетки.

Хумата се прилага външно под формата на лапи, компреси, бани, фрикции, мехлеми, а вътрешно като прах, разтвор или парченца.


Общо правило е, че по време на лечението с хума се яде вегетарианска храна, не се употребява алкохол и по възможност медикаменти.

При външна употреба се използва светла или зеленикава хума. Тя може да се съхранява дълго, но от време на време се напича на слънце. Съхраняването става само в стъклени, фаянсови, дървени, глинени съдове или картонени кутии и в никакъв случай в метални; разбърква се с дървена лъжица. Преди употреба се напича на слънце или през зимата се оставя да стои на открито, след като се натроши. Накисва се в съд, изчиства се от примеси (сламки, камъчета и др.), залива се с прясна, чиста вода и така престоява няколко часа, за да се размекне. Получената каша се разбърква добре, тя трябва да е гладка и гъста като пластелин (маджун). В този вид е готова за външна употреба. Съдът трябва да стои на слънце или на открито и да поглъща слънчевия магнетизъм.

Можете да си направите и лапа - поставя се върху почистеното болно място около 2 см гъста каша, разстлана върху памучна материя, а отгоре се завива с вълнено парче. Стои 1-3 часа. Ако изсъхне, да се смени с по-рядка каша. След махане на лапата мястото се измива със студена вода. Употребената хума се изхвърля, защото е замърсена с гной, бактерии, токсини, разпадни тъкани. Дневно се поставят по 2-3 лапи, но при по-тежки случаи може да се сменят денонощно. Те са безвредни. Ако лапите предизвикват болка или подуване, се увеличава броят им, за да изтеглят възпалителните секрети. Понякога са достатъчни само няколко дни, а в други случаи лечението може да продължи няколко месеца.

Хумата може да се използва още и за бани, компреси, фрикции и мехлеми.



При вътрешна употреба за предпочитане е зеленикавата хума – най-добре от буца (чиста, без пясък и камъчета). Прилага се за пиене, гаргара, промивки. Стрива се, пресява се и се оставя на слънце или на открито. Една кафяна лъжичка хума се поставя в ½ чаша вода, разбърква се и се оставя да престои. При употреба отново се разбърква, пие се 15 мин.преди или след ядене, бавно на глътки. Може да се разтвори в чай от билки, мента, медена вода, мляко, гроздов сок, лимонов сок, но не и в горещи питиета. Може да се приеме и като прах – така укрепва венците, а и стомахът го приема по-добре. Дозировката е според нуждите и поносимостта на организма.