Успешен археологически сезон на средновековния град Русокастро .

Проучваното от бургаските археолози водохранилище на замъка се оказа едно от най-големите в днешните български земи.



Неговата максимална дължина е 15 м. и ширина 7 м., дълбоко е 2.7 м., а до горното ниво на свода – 4.40 м. Събирало е между 300 и 350 кубически метра вода. Точно по средата му, по линията север – юг, са иззидани 3 огромни пилона, които са поддържали два полуцилиндрични свода. Те от своя страна са били подът на втори етаж, който вероятно е с представителен, палатен характер.



Подобни водохранилища, с такова покритие, почти не са познати в България. В крепостта Мнеакос/Моняк в Родопите има подобно съоръжение, подобно е било и едно от градските водохранилища на Филипопол – днешния Пловдив. Най-близък паралел – с подобни пилони и колони, поддържащи сводове с арки, се откриват в някои водохранилища на Константинопол – днешния Истамбул.

В момента се работи в изключително трудни условия. Вероятно при земетръс сводовете на щерната са рухнали заедно с втория етаж, и в момента археолозите изчерпват буквално само камъни, които се изнасят на височина 3-3.5 м., само на ръка, с кофи и въжета.

В процеса на проучването са открити десетки находки – монети, железни върхове на стрели, дори един прекрасен фрагментиран шлем. Сред находките са и поне 7 средновековни съда – амфори и стомни, които са буквално смазани от рухналите камъни и ще бъдат възстановени в реставрационните ателиета на музея.

Сред монетите – освен на Ахейското княжество, Андроник III Палеолог и цар Иван Александър, особен интерес представлява изключително добре запазена монета на цар Михаил III Шишман Асен – праправнук на цар Иван Асен II и царица Ирина Комнина, царувал от 1323 до 1330 г.

И тази година разкопките на средновековният град Русокастро са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България, и се изпълняват от Регионален исторически музей – гр. Бургас.