Минималната работна заплата ще бъде увеличена. Такъв сигнал даде служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев, като побърза да уточни, че в никакъв случай тя няма да стане 760 лева. За последното настояват от КНСБ, като се аргументират с поскъпването на тока, заради което нови цени ще имат всички храни и услуги, и инфлацията. По данни на синдиката 22% от всички българи работят за минимално възнаграждение и са буквално „работещи бедни“. А общо две трети от хората продават труда си за под или около средната минимална работна заплата.

Тази година МРЗ е 650 лева, а през 2020 г. бе 610 лева. От 2017 година ръстът в номинал е по 50 лева. Обикновено Министерски съвет я вдига веднъж годишно, от началото на календарна година, но е имало и прецеденти като през 2015 г., когато МРЗ се увеличи веднъж през януари и още веднъж през юли.

С увеличението тази година от 610 на 650 лева се оказа, че в джоба на най-нископлатените работници в България са влезли по около 31 лева повече. Но след приспадането на дължимите данъци и осигуровки за сметка на работника, нетната заплата възлиза едва на 504.39 лв. Ако и сега се запази от стъпката с 50 лева и МРЗ стане 700 лева от 1 януари, това означава, че най-нискоквалифицираните работници без стаж и опит ще сложат в джоба си едва 543 лева, показва онлайн калкулатор. Останалото ще върви за удръжките върху осигурителния доход.

Ежегодното вдигане на МРЗ винаги скарва властта и бизнеса. Предприемачите настояват, че този показател не бива да се заковава административно и едностранно от държавата. Те вещаят вдигане на безработицата, особено в малките и средните общини, където в условията на пандемия местните работодатели имат големи ограничения в своята дейност. Назад в годините от Асоциацията на индустриалния капитал в България дори бяха предложили държавата да определя минималната заплата само в бюджетната сфера, а за частния сектор договарянето <210> да бъде в ръцете на бизнеса.

Източник: Марица