Срещата ми с творчеството на Ники де Сент Фал беше преди години на централната гара в Цюрих. Тогава забелязах една масивна скулптура на жена над главата си- ярка и пъстра фигура на летяща дебелана с ангелски криле, която ме накара да се усмихна и с повишено настроение да продължа по пътя си- скулптурата "Нана ангел", изработена от Ники де Сент Фал.


Този "ангел-пазител" e подарък от застрахователните компании по случай 150-годишнината на Швейцарските железници. Скулптурата тежи 1,2 тона, а на дължина достига повече от 11 метра. Пренесена е на части с три кораба от Америка през Ротердам в Базел и оттам в Цюрих.

Интересна личност е авторката Ники де Сент Фал, предизвикала скандал в изкуството с необичайните си скулптури. Родила се в Париж през 1930 г., но отрасла в Америка. През 1951 г. се завърнала отново в Париж и след няколко години започнала да рисува. Омъжвайки се за Жан Тингели, Ники приема швейцарско гражданство в 1971 г., но последните години от живота си прекарва в Сан Диего, щата Калифорния, където умира през 2002 г.

Днес мнението за Ники е напълно променено, публика, критици и историци на изкуството гледат на тези весели и закръглени фигури като символ на освободената женственост и предвестник на новата матриархална ера. За авторката те винаги са били един съвременен шеговит израз какво означава да бъдеш жена. Особено търсени са на международния пазар за съвременно модерно изкуство.

Каквото и да кажем за Niki de Saint Phalle (1930-2002) все ще е малко: тя е е моделът, който стана художник, аристократката, който успя да направи всичко сама, жената с крехка красота, която издигна монументални скулптури и все още вдъхновява с визуалните си образи.

"Като дете реших, че ще стана герой, но не знаех кого да избера за модел за подражание- Жорж Санд, Жана дАрк или Наполеон?! Нямах отговор, но знаех, че трябва да се развия като сложна и ярка личност, " споделя тя в интервю.

Най-известната жена в художествените среди на 60-те години на миналия век, Ники влиза в изкуството случайно. Дъщеря на френски херцог и богата американка, тя не се нуждае дълго време от пари. Израснала е в замък, учи в частно училище, работи като модел, на осемнадесет години нейни портрети са украсявали кориците на Vogue.

Ники се омъжва за млад мъж от нейната среда, но родителите на избраника и, Хари Матюс, протестанти, не одобряват брака му с католичка и лишават сина си от наследство.

Младоженецът е принуден да живее в бедност и дори прави дребни кражби - краде храна и книги. Матюс иска да е писател, Ники е решила да се посвети на театъра. Те се местят в Париж и започват да се въртят в бохемска среда. Ники, 20-годишна, получава нервно разстройство и лекарите я диагностицират с шизофрения. Съпругът й я вкарва в психиатрична болница, където заедно с електро шок й е предписана арт терапия.

И тук е "заровено кучето": първите творби на самоуката художничка са изразителни колажи, събрани от всичко, което е под ръка: жици, паднали листа от болничната градина. Върху тях Ники пръска боя. Колажите биват заменени от поредица от сборни композиции - хартия, ножици, разкъсани детски играчки, чилета с конци, по които хубаво момиче, стреля с пистолет, приканвайки зрителите да се присъединят към нея. Към предметите, събрани в една композиция на платното, са прикрепени найлонови торбички с боя. Ударени от куршума, те се пукат, боята се разпръсква по цялото платно.
И така се ражда изкуството на пърформънса, така след това критиците на изкуството ще нарекат изпълнението на Ники. То е едно от първите в историята на изкуството. Серията е наречена "Тир" (Стрелба)("Tyre") и й носи световна слава.

Излизайки от болницата, тя е на 25 години и рязко променя живота си: напуска съпруга си, изоставя децата си, защото решава, че семейството и творчеството са несъвместими.

Този отказ е бягство от ужаса, в който Ники живее до тогава. В началото на 80-те години е публикувана автобиографията на художничката, в която Ники описва детството си със садистична майка и баща педофил, злоупотреба и изтезание на брат и сестра, които са се самоубили. Ники признава, че изкуството я е спасило от този духовен ад, в който живее много години.

Най-известните произведения на де Сен-Фал са скулптурите на Нана, наивните женски фигури "Нана" с буйни хълбоци и хипертрофирани гърди, подобни на древните тотеми. От малки до гигантски, в летящи пози, скачащи, танцуващи, боядисани в ярки цветове и украсени с мозайки и огледала, nans се намират в много градове на света под формата на улична скулптура като част от градския пейзаж и в музейни сбирки и частни колекции.

Преведено от френски, "Нана" означава пренебрежително обръщение към жена и девойка. Ники ревностно защитава правото на жената да бъде себе си и да е равна с мъжа. В зората на феминисткото движение от 60-те години на миналия век, нейното послание е право в целта.

Най-голямата "Нана" е за изложбата в Стокхолмския музей на модерното изкуство. Работата се нарича Хох ( Hoh ) и представлява огромна лежаща фигура на жена, в която има бар и дискотека. За да влезете вътре, трябва да минете между краката на "жената". Съавтор на това, както много други произведения на Ники от този период, е скулпторът Жан Тингели, нейният съидейник и втори съпруг.



Най-амбициозният проект е градината със скулптури "Таро"в Тоскана. Giardino dei Tarocci е една съвсем различна за представите ни градина. Вдъхновена от интереса си към картите Таро, скулпторката създава уникален парк, сякаш дошъл от друго измерение в Пеша Фиорентина, Тоскана.

Ники въплащава в него мечтата си за парк по подобие на парка Гюел в Барселона: гигантските скулптури са украсени с мозайки и огледала в духа на Гауди, боядисани са с многоцветни бои и са позлатени. Скулптурата "императрицата" е жилище, в което е студиото на Ники. Тук тя живее няколко години, докато строителството е в ход.


"Чудовища" - наричат местните ​​фантастичните скулптури. Всъщност, въпреки очевидната веселост, те плашат, отразявайки силата на осакатения дух и въображението на блестящата самоука художничка.

С градината изчезват всички пари, както и здравето на Ники. Тя умира през 2002 г. от белодробно заболяване, причинено от вредните багрила, които използва в процеса на създаване на своите скулптурни фантазии.

Един от нейните критици казва: “Тя е един от най-значимите женски и феминистки художници на 20-ти век и един от малкото, които могат да получат признание в изкуството си, докато са живи“.

По материали от чуждестранния печат