В „Символи на християнските мозайки“ проф. Табаков изтъква не само ролята на трако-римското изкуство, но и влиянието на римските императори с произход от Тракия и Илария за узаконяването на религията

Защо римския император Филип I Араб, който е от арабски произход и е властвал само 5 години, и до сега се счита за национален герой на Сирия, а за многото велики римски императори с произход от Тракия и Илирия (като Свети Император Маркиан и Свети Император Лъв I Тракиец) дори не се акцентира, че са родени на Балканите, че от земите на българите идват хората, ковали основите на християнството в Римската империя?

Това е само един от въпросите, които засяга в книгата „Символи на християнските мозайки“ проф. Славик Табаков. Той представи най-големия Образен справочник на раннохристиянските символи, съдържащ 430 изображения от 24 страни, снощи в Епископската базилика на Филипопол пред отбрана немногобройна публика /заради ограниченията, свързани с коронавируса/. Доц. Елена Кантарева-Дечева, директор на общински институт „Старинен Пловдив“ и ръководител на екипа, реставрирал античните мозайки в най-посещавания български музей, откри срещата с кратко резюме за дейността на нашия световно признат учен. Проф. Славик Табаков е български и британски специалист, издигнал се до най-високата позиция в професията си – президент на Международната организация по медицинска физика (2015-2018), обединяваща всички 30 000 медицински физици в света. През 1991 г. той е поканен за главен медицински физик на Университетската болница на Кралския колеж Лондон, след което посвещава професионалната си кариера на образованието по медицинска физика. Проф. Табаков ръководи екипа, който създава първите в света електронни книги - първата енциклопедия и първия научен речник по медицинска физика /вече преведен на 31 езика/, проекти, в които са се включили над 400 специалисти от 51 страни.

„Натрупаният научен опит за квалификация и систематика ми беше от огромна полза за този Образен справочник за символите в християнските мозайки“, сподели на срещата ученият. „В малкото книги по въпроса се цитират предимно мозайки от Западна Европа, Северна Африка и Близкия изток, а тези от Балканите „се прескачат“. Затова в моя справочник над 20% от изображенията са от този регион, акцентирайки върху факта, че именно римските императори от Тракия и Илирия са основните генератори за узаконяването на християнството и превръщането му от една малка религия / в края на 3-ти век християните са едва 10% от населението на Римската империя/ в държавна религия на най-голямата империя в Европа“, посочи проф. Табаков. Той подчерта, че само за краткото време от Сердикийския едикт в 311 г. до Солунския едикт в 380 г. Христовото учение се превръща от религия на малцинството в религия на цялата Римска империя. Тези исторически 70 години са носени на раменете на императорите от Тракия и Илирия.

Пловдив и Аквилея, Италия, – двата града съдържат най-голямата концентрация на църковни подови мозайки от 4-ти век – началото на интензивния строеж на църкви. Четвърт век професорът обикаля по света и снима най-старите цветни предмети на изкуството.
Ученият смята, че Пловдив се превръща в един от световните центрове на раннохристиянските мозайки, такъв потенциал имат и София, Стара Загора, Девня и др. „Това със сигурност ще даде тласък за развитие на мозаечното изкуство у нас, както е например в Италия. Може би този скромен Образен справочник ще бъде една малка част от този път напред“, надява се професорът.

Част от приходите от продажбата на книгата „Символи на християнските мозайки“ той дарява на фондация „Приятели на базиликата – Пловдив“ за организирането на културно-образователни събития в Епископската базилика. „Освен този благотворителен жест, проф. Табаков със съпругата си д-р Ася Табакова и дъщеря им Добринка Табакова /един от най-изявените творци в съвременната музика и резидентен композитор на оркестъра на ВВС/ са сред първите дарители в кампанията „Подари си птица“ за Епископската базилика, като „осиновиха“ за 5 000 лева мозаечно изображение на птица“, припомни Катя Стайкова, директор на фондацията. Тя се надява в началото на ноември желаещите да могат да закупят това книжно съкровище в Епископската базилика.