Кратък коментар
1 500 всяка година избират Великобритания пред България за следване. Защо?
1 500 всяка година избират Великобритания пред България за следване. Защо?
Автор: Деница Сарандева*
Високо ниво на обучението, а в някои страни – и по-социални условия, са стимул хиляди млади българи да изберат следване в чужбина.
Страни като Германия, Обединеното Кралство, Дания се славят с висше образование на изключително равнище.
Великобритания е страната, в която има най-много учaщи българи. По последна статистика те стигат 10 000. Счита се, че всяка година към Острова заминават между 1500 и 1700 новоприети студенти.
Интересът към Великобритания нараства, защото образованието в Уелс и Шотландия е безплатно, а в Англия се предлагат помощи за семейства, получаващи под 25 000 паунда годишен доход.
Трудно е за един човек на 18-19 г. да се отдели от семейството си и да замине за чужда страна съвсем сам. Не по-лесно е и за родителите му. Някои от студентите се връщат, защото не издържат на психическото напрежение, но други остават, радвайки се на шанса си.
Хиляди часове над книгите и пред компютъра са необходими, за да се стигне до успешно дипломиране. Но има защо. Според хора, завършили висши учебни заведения в чужбина, възможностите за реализация там са много по-голeми, отколкото в България. По-лесно е да намериш работа по специалността, която си завършил.
Затова не е изненадващо, че всяка година броят на заминаващи да следват в чужбина, се увеличава. Все по-малко се връщат след това. Все по-малко остават да завършат висшето си образование в родната България. Това е тревожен сигнал, знак, че висшето ни образование трябва да е с по-практична насоченост и да бъде обвързано с възможностите за работа.
Така няма да се стига до абсурдни ситуации момичета и момчета с магистърска степен, с по 2-3 езика да стоят без работа или да печелят като бармани и сервитьорки.
Тъжно е, че младото поколение на България излиза извън страната, за да търси бъдеще, каквото не може да получи в родната си страна.
Децата на България не бива да бъдат прогонвани, ако искаме бъдеще да има и родината ни.
* Авторът е стажант журналист.
Високо ниво на обучението, а в някои страни – и по-социални условия, са стимул хиляди млади българи да изберат следване в чужбина.
Страни като Германия, Обединеното Кралство, Дания се славят с висше образование на изключително равнище.
Великобритания е страната, в която има най-много учaщи българи. По последна статистика те стигат 10 000. Счита се, че всяка година към Острова заминават между 1500 и 1700 новоприети студенти.
Интересът към Великобритания нараства, защото образованието в Уелс и Шотландия е безплатно, а в Англия се предлагат помощи за семейства, получаващи под 25 000 паунда годишен доход.
Трудно е за един човек на 18-19 г. да се отдели от семейството си и да замине за чужда страна съвсем сам. Не по-лесно е и за родителите му. Някои от студентите се връщат, защото не издържат на психическото напрежение, но други остават, радвайки се на шанса си.
Хиляди часове над книгите и пред компютъра са необходими, за да се стигне до успешно дипломиране. Но има защо. Според хора, завършили висши учебни заведения в чужбина, възможностите за реализация там са много по-голeми, отколкото в България. По-лесно е да намериш работа по специалността, която си завършил.
Затова не е изненадващо, че всяка година броят на заминаващи да следват в чужбина, се увеличава. Все по-малко се връщат след това. Все по-малко остават да завършат висшето си образование в родната България. Това е тревожен сигнал, знак, че висшето ни образование трябва да е с по-практична насоченост и да бъде обвързано с възможностите за работа.
Така няма да се стига до абсурдни ситуации момичета и момчета с магистърска степен, с по 2-3 езика да стоят без работа или да печелят като бармани и сервитьорки.
Тъжно е, че младото поколение на България излиза извън страната, за да търси бъдеще, каквото не може да получи в родната си страна.
Децата на България не бива да бъдат прогонвани, ако искаме бъдеще да има и родината ни.
* Авторът е стажант журналист.
Comments
comments powered by Disqus