„Където няма имунизационно покритие, изходът е ограничаване. Страните, които се радват на относителсна свобода в момента като Америка, Канада и др., са държави с висока степен на ваксинация. При тях не е необходимо да има строги мерки, такива се прилагат в държави, където степента на ваксинация е ниска, каквато е ситуацията у нас“, заяви пред БНТ вирусоложката Любомира Николаева-Гломб.

Мисля че сме близо до момента, в който ще се наложат по-строги мерки, а това е когато заболяемостта стане 1000 души на 100 000. В момента, това са данни от вчера, сме достигнали цифра от 736 на 100 хиляди и която показва тенденцията, че вървим нагоре. Като се погледне в информационния портал, ще се види, че кривата на заболеваемостата хвърчи нагоре. Достигаме пика.

Това което различава 4-тата вълна, предизвикана от делта варианта, е, че се засягат в по-голяма степен децата от 0 до 19 години.

Наличието на антитела е прекрасна информация за провеждане на епидемологични изследвания. От медицинска и научна гледна точка, антителата са нещо хубаво за проучвания за да се разбере каква част от населението се е срещала с вируса, но това, че има антитела не е гаранция, че конкретния индивид е защитен от ново заразяване.

След боледуване сертификатът в Европа важи 6 месеца, а сертификата за ваксинация важи 1 година.

От вирусологична гледна точка да се дава сертификат след първа доза, това не е много логично, но от практична гледна точка е допустимо.

Делта варианта продължава да доминира у нас, успяваме да публикувме резултатаите от секвенирането. Факт, у нас доминира делта вариантът, заедно различните му разновидности.