Творците
Днес киното чества 100 години от рождението на Луи дьо Фюнес
Днес киното чества 100 години от рождението на Луи дьо Фюнес
Днес се навършват сто години от рождението на великия френски комик Луи дьо Фюнес.
Виктор Пиве, Леополд Сароян, комисар Жув или полицаят Крюшо - това са само някои от незабравимите роли на Луи дьо Фюнес, които карат милиони хора да се смеят от сърце и днес.
Нисък, плешив, с игриви сини очи, с богата гама гримаси и тикове, Луи дьо Фюнес е символ на "средностатистическия французин". "Той е олицетворение на това, което хората у нас най-малко обичат, което те обичат да ненавиждат - тъпият полицейски началник, лошото ченге", пише Адриансен, която е била едва на 6 месеца, когато 68-годишният комик умира през януари 1983 г. Тази огромна разлика във възрастта не й пречи да е влюбена в неговата кариера.
Луи дьо Фюнес не очаквал такъв успех в кариерата си и дори споделял, че „го е постигнал неволно". Обяснявал, че не съжалява за закъснялото признание на таланта му, защото това му e позволило „да упражнява хиляди незначителни професии, да прави хиляди малки неща...". Актьорът защитавал свирепо личния си живот. „Поан" хвърля малко светлина върху него.
Луи дьо Фюнес е роден на 31 юли 1914 г. в парижкото предградие Курбьовоа в семейство на банкрутирал бижутер. След завършването на гимназия работи в различни професии - амбулантен търговец, помощник-счетоводител, железар. За кратко посещава курсове по актьорско майсторство, препитава се като пианист в бар и накрая играе в пиеса благодарение на актьора Даниел Желен.
Дълго време играе третостепенни роли в театъра и киното и получава признание едва на около 40 години с филма "Преминаване през Париж" /1956 г./, в който си партнира с Бурвил и Жан Габен, радващи се тогава на голямо признание.
Успехът му става все по-голям след "Фантомас" с Жан Маре през 1964 г., а през същата година и с "Полицаят от Сен Тропе", който се превръща в сериал, чийто последен епизод "Полицаят и полицайките" е и последен филм в кариерата на актьора. През 1975 г. преживява сърдечна криза, но продължава да играе и прави незабравимия филм "Крилце или кълка". Макар да е често охулван от критиката, медиите и интелектуалните среди, Луи дьо Финес запазва специално място в сърцата на на французите, които и днес се смеят на шапката на "Равинът Жакоб" или перуката на диригента на оркестър в "Голямата разходка" - аксесоари, намерили място в открития неотдавна музей в бившия замък на актьора в Нант.
Виктор Пиве, Леополд Сароян, комисар Жув или полицаят Крюшо - това са само някои от незабравимите роли на Луи дьо Фюнес, които карат милиони хора да се смеят от сърце и днес.
Нисък, плешив, с игриви сини очи, с богата гама гримаси и тикове, Луи дьо Фюнес е символ на "средностатистическия французин". "Той е олицетворение на това, което хората у нас най-малко обичат, което те обичат да ненавиждат - тъпият полицейски началник, лошото ченге", пише Адриансен, която е била едва на 6 месеца, когато 68-годишният комик умира през януари 1983 г. Тази огромна разлика във възрастта не й пречи да е влюбена в неговата кариера.
Луи дьо Фюнес не очаквал такъв успех в кариерата си и дори споделял, че „го е постигнал неволно". Обяснявал, че не съжалява за закъснялото признание на таланта му, защото това му e позволило „да упражнява хиляди незначителни професии, да прави хиляди малки неща...". Актьорът защитавал свирепо личния си живот. „Поан" хвърля малко светлина върху него.
Луи дьо Фюнес е роден на 31 юли 1914 г. в парижкото предградие Курбьовоа в семейство на банкрутирал бижутер. След завършването на гимназия работи в различни професии - амбулантен търговец, помощник-счетоводител, железар. За кратко посещава курсове по актьорско майсторство, препитава се като пианист в бар и накрая играе в пиеса благодарение на актьора Даниел Желен.
Дълго време играе третостепенни роли в театъра и киното и получава признание едва на около 40 години с филма "Преминаване през Париж" /1956 г./, в който си партнира с Бурвил и Жан Габен, радващи се тогава на голямо признание.
Успехът му става все по-голям след "Фантомас" с Жан Маре през 1964 г., а през същата година и с "Полицаят от Сен Тропе", който се превръща в сериал, чийто последен епизод "Полицаят и полицайките" е и последен филм в кариерата на актьора. През 1975 г. преживява сърдечна криза, но продължава да играе и прави незабравимия филм "Крилце или кълка". Макар да е често охулван от критиката, медиите и интелектуалните среди, Луи дьо Финес запазва специално място в сърцата на на французите, които и днес се смеят на шапката на "Равинът Жакоб" или перуката на диригента на оркестър в "Голямата разходка" - аксесоари, намерили място в открития неотдавна музей в бившия замък на актьора в Нант.
Comments
comments powered by Disqus