На стената
Минималната заплата в Европа- между икономика и социалната ссправедливост
Минималната заплата в Европа- между икономика и социалната ссправедливост
Европейският съюз търси пътища за хармонизиране на минималните трудови възнаграждения в страните членки, опитвайки се да намери баланс между защитата на работниците, спазването на принципите на конкуренцията и социалната справедливост. И този процес продължава вече над 15 години.
В четвъртък (25 ноември) Европейският парламент даде зелена светлина за започване на преговори със Съвета по директива, която ще гарантира на всички работещи в ЕС справедлива и адекватна минимална работна заплата (МРЗ). Очаква се регулацията да бъде приета през второто полугодие на следващата година.
Намирането на минимално заплащане, което осигурява достоен живот на най-нископлатените членове на обществото, без същевременно да поставя под натиск компаниите и да ги провокира да изнасят работни места към други страни е повод за разгорещени дебати, откакто МРЗ е въведена за първи път в света – в Нова Зеландия в средата на 19-и век. Постепенно институтът обхваща все повече категории служители и се разширява географски, като в момента е в сила в 21 от 27-те членки на ЕС.
Универсална минимална заплата не е предвидена в законодателството на Италия, Дания, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция, където заплатите се регулират от колективни трудови договори.
Минималното месечно заплащане в ЕС варира силно, от 332 евро (650 лева) в България до 2202 евро в Люксембург и предвид постепенното задълбочаване на интеграцията и динамиката на цените тази огромна разлика провокира социално недоволство и политическо напрежение в страните и от двата края на доходната скала.
Въпросът за минимална заплата на европейско равнище е сред най-разгорещените в текущия мандат на Европейския парламент. Включващ европейски и национални институции, работодателски организации, експертни и граждански групи, той бе допълнително изострен от тежката икономическа и социална криза, предизвикана от пандемията от Ковид-19.
Предложението за директивата бе представено от Европейската комисия на 28 октомври 2020 г. и целта е да се гарантира, че „минималните заплати са определени на адекватно равнище и работниците имат достъп до защита, гарантирана от минималната заплата под формата на законна минимална заплата или възнаграждения, определени съгласно колективни трудови договори“.
Според чл. 153 от Договора за функционирането на ЕС евентуалното определяне на МРЗ влиза в компетенциите на страните членки и затова планираната директива не залага минимален общоевропейски праг на заплатите, а по-скоро принципи, които да гарантират справедливо и достатъчно възнаграждение на работещите в отделните страни членки.
Референтната стойност, чрез която се оценява адекватността на минималното възнаграждение, е съотношение на МРЗ към средната работна заплата от 50 на сто и съответно 60 на сто от медианната работна заплата.
В България представители на КНСБ предлагат минималната заплата да се повиши до 764 лева от 1 януари 2022 година, чрез което страната ни ще изпълни референтната стойност, преминавайки съотношението от 50 на сто от средната заплата.
Сред страните членки на ЕС освен в размера съществени различия има и в режима на договаряне, определяне и обхват на МРЗ, пише БТА.
Германия е сред страните, които сравнително неотдавна приложиха единен минимум на заплатите – от началото на 2015 година. Единното минимално заплащане бе въведено след продължителни дискусии, които превзеха голяма част от кампанията преди парламентарните избори в страната от 2013 година. При въвеждането на минималната заплата тя е 8,50 евро на час и постепенно нараства, като от 1 януари 2022 г. според плановете на комисията трябваше да стане 9,82 евро на час, а от юли догодина – 10,45 евро на час. Коалиционното споразумение на „светофарната коалиция“, постигнато миналата седмица, заложи на минимална ставка от 12 евро на час. След увеличението месечната МРЗ в Германия ще премине прага от 2000 евро за заетите на пълно работно време.
Минималната работна заплата във Франция е сред най-високите в ЕС, тя е гарантирана от закона и работодателите подлежат на наказателни санкции, ако не спазват изискванията за размера й. Преоценка на МРЗ се прави на 1 януари всяка година. През 2021 година месечният брутен размер на минималната заплата във Франция е 1589,47 евро или 1258 евро нето на основата на заложената в закона 35-часова работна седмица, или 10,48 евро бруто на час. Годишната минимална заплата се равнява на 19 073 евро бруто или 15 084 евро нето.
На 28 септември 2021 година Испания обяви увеличение на минималната заплата до 965 евро. С този размер, който влезе в сила със задна дата от 1 септември 2021 година, Испания се доближи до други водещи страни в Европа и следващата цел е през 2023 година да постигне 60 процента от средната заплата в страната, която бе 2064,37 евро месечно през второто тримесечие на 2021 година. Властите в Мадрид поеха по този път през 2019 година с рязко вдигане на МРЗ – с 22,3 процента до 900 евро. През 2020 и 2021 размерът й се установи на 950 евро, към които бяха прибавени допълнителни 15 евро през септември. Въпреки увеличението страната не се изкачи в класацията на страните с най-висока минимална заплата и запази седмата си позиция.
Италия е една от шестте членки на ЕС, които нямат единна минимална заплата, макар че през последната година все повече се обсъжда определянето на минимално равнище да се повери на закона, а не само на колективното договаряне, както е в момента. Поради липсата на закон за минималната заплата в Италия всичко се основава на колективното договаряне. Минималните възнаграждения в някои сектори са: туризъм – 7,48 евро на час; текстилна промишленост – 7,09 евро на час; социални услуги – 6,68 евро на час. Италия има проблем и с феномена „работещи бедни“, чиито доходи са под съответния праг за относителна бедност, тъй като са на непълно работно време, макар да са редовно наети.
Литва от 1 януари догодина ще достигне минимална заплата от 730 евро спрямо едва 238 евро през 2010 година – според министерството на социалната сигурност и труда повишението с 88 евро спрямо текущата година е сред най-големите за последното десетилетие.
Социалните партньори в Естония миналия месец договориха увеличаване на минималното възнаграждение до 654 евро догодина или 3,68 евро на час, което се равнява на 39,5 процента от основната заплата, по изчисления на естонската централна банка за 2022 година, след като миналата година МРЗ бе замразена заради коронакризата.
Латвия през 2021 г. повиши минималната си заплата до 500 евро, след като тя бе на ниво 430 евро от 2018 година. Същевременно страната подпомага гражданите си с най-ниски доходи чрез необлагаем минимум, който от 300 евро тази година ще се повиши до 350 евро през първото полугодие на 2022-а и 500 евро през втората половина на годината, изравнявайки се на практика с размера на минималната заплата.
Кипър е държава без фиксиран единен размер на минимално заплащане. Вместо това всяка година се договарят минимални възнаграждения в девет сектора, в които синдикализацията и обхватът на колективните договори са слаби – продавачи, канцеларски сътрудници, помощен медицински персонал, помощен персонал (например детегледачки) в яслите, детските градини и основните училища, охранители, болногледачи и чистачи. За охранителите и чистачите минималната ставка е фиксирана почасово, а за останалите категории – на месечна основа. За най-нископлатените категории се формира минимално заплащане от около 870 евро месечно.
В четвъртък (25 ноември) Европейският парламент даде зелена светлина за започване на преговори със Съвета по директива, която ще гарантира на всички работещи в ЕС справедлива и адекватна минимална работна заплата (МРЗ). Очаква се регулацията да бъде приета през второто полугодие на следващата година.
Намирането на минимално заплащане, което осигурява достоен живот на най-нископлатените членове на обществото, без същевременно да поставя под натиск компаниите и да ги провокира да изнасят работни места към други страни е повод за разгорещени дебати, откакто МРЗ е въведена за първи път в света – в Нова Зеландия в средата на 19-и век. Постепенно институтът обхваща все повече категории служители и се разширява географски, като в момента е в сила в 21 от 27-те членки на ЕС.
Универсална минимална заплата не е предвидена в законодателството на Италия, Дания, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция, където заплатите се регулират от колективни трудови договори.
Минималното месечно заплащане в ЕС варира силно, от 332 евро (650 лева) в България до 2202 евро в Люксембург и предвид постепенното задълбочаване на интеграцията и динамиката на цените тази огромна разлика провокира социално недоволство и политическо напрежение в страните и от двата края на доходната скала.
Въпросът за минимална заплата на европейско равнище е сред най-разгорещените в текущия мандат на Европейския парламент. Включващ европейски и национални институции, работодателски организации, експертни и граждански групи, той бе допълнително изострен от тежката икономическа и социална криза, предизвикана от пандемията от Ковид-19.
Предложението за директивата бе представено от Европейската комисия на 28 октомври 2020 г. и целта е да се гарантира, че „минималните заплати са определени на адекватно равнище и работниците имат достъп до защита, гарантирана от минималната заплата под формата на законна минимална заплата или възнаграждения, определени съгласно колективни трудови договори“.
Според чл. 153 от Договора за функционирането на ЕС евентуалното определяне на МРЗ влиза в компетенциите на страните членки и затова планираната директива не залага минимален общоевропейски праг на заплатите, а по-скоро принципи, които да гарантират справедливо и достатъчно възнаграждение на работещите в отделните страни членки.
Референтната стойност, чрез която се оценява адекватността на минималното възнаграждение, е съотношение на МРЗ към средната работна заплата от 50 на сто и съответно 60 на сто от медианната работна заплата.
В България представители на КНСБ предлагат минималната заплата да се повиши до 764 лева от 1 януари 2022 година, чрез което страната ни ще изпълни референтната стойност, преминавайки съотношението от 50 на сто от средната заплата.
Сред страните членки на ЕС освен в размера съществени различия има и в режима на договаряне, определяне и обхват на МРЗ, пише БТА.
Германия е сред страните, които сравнително неотдавна приложиха единен минимум на заплатите – от началото на 2015 година. Единното минимално заплащане бе въведено след продължителни дискусии, които превзеха голяма част от кампанията преди парламентарните избори в страната от 2013 година. При въвеждането на минималната заплата тя е 8,50 евро на час и постепенно нараства, като от 1 януари 2022 г. според плановете на комисията трябваше да стане 9,82 евро на час, а от юли догодина – 10,45 евро на час. Коалиционното споразумение на „светофарната коалиция“, постигнато миналата седмица, заложи на минимална ставка от 12 евро на час. След увеличението месечната МРЗ в Германия ще премине прага от 2000 евро за заетите на пълно работно време.
Минималната работна заплата във Франция е сред най-високите в ЕС, тя е гарантирана от закона и работодателите подлежат на наказателни санкции, ако не спазват изискванията за размера й. Преоценка на МРЗ се прави на 1 януари всяка година. През 2021 година месечният брутен размер на минималната заплата във Франция е 1589,47 евро или 1258 евро нето на основата на заложената в закона 35-часова работна седмица, или 10,48 евро бруто на час. Годишната минимална заплата се равнява на 19 073 евро бруто или 15 084 евро нето.
На 28 септември 2021 година Испания обяви увеличение на минималната заплата до 965 евро. С този размер, който влезе в сила със задна дата от 1 септември 2021 година, Испания се доближи до други водещи страни в Европа и следващата цел е през 2023 година да постигне 60 процента от средната заплата в страната, която бе 2064,37 евро месечно през второто тримесечие на 2021 година. Властите в Мадрид поеха по този път през 2019 година с рязко вдигане на МРЗ – с 22,3 процента до 900 евро. През 2020 и 2021 размерът й се установи на 950 евро, към които бяха прибавени допълнителни 15 евро през септември. Въпреки увеличението страната не се изкачи в класацията на страните с най-висока минимална заплата и запази седмата си позиция.
Италия е една от шестте членки на ЕС, които нямат единна минимална заплата, макар че през последната година все повече се обсъжда определянето на минимално равнище да се повери на закона, а не само на колективното договаряне, както е в момента. Поради липсата на закон за минималната заплата в Италия всичко се основава на колективното договаряне. Минималните възнаграждения в някои сектори са: туризъм – 7,48 евро на час; текстилна промишленост – 7,09 евро на час; социални услуги – 6,68 евро на час. Италия има проблем и с феномена „работещи бедни“, чиито доходи са под съответния праг за относителна бедност, тъй като са на непълно работно време, макар да са редовно наети.
Литва от 1 януари догодина ще достигне минимална заплата от 730 евро спрямо едва 238 евро през 2010 година – според министерството на социалната сигурност и труда повишението с 88 евро спрямо текущата година е сред най-големите за последното десетилетие.
Социалните партньори в Естония миналия месец договориха увеличаване на минималното възнаграждение до 654 евро догодина или 3,68 евро на час, което се равнява на 39,5 процента от основната заплата, по изчисления на естонската централна банка за 2022 година, след като миналата година МРЗ бе замразена заради коронакризата.
Латвия през 2021 г. повиши минималната си заплата до 500 евро, след като тя бе на ниво 430 евро от 2018 година. Същевременно страната подпомага гражданите си с най-ниски доходи чрез необлагаем минимум, който от 300 евро тази година ще се повиши до 350 евро през първото полугодие на 2022-а и 500 евро през втората половина на годината, изравнявайки се на практика с размера на минималната заплата.
Кипър е държава без фиксиран единен размер на минимално заплащане. Вместо това всяка година се договарят минимални възнаграждения в девет сектора, в които синдикализацията и обхватът на колективните договори са слаби – продавачи, канцеларски сътрудници, помощен медицински персонал, помощен персонал (например детегледачки) в яслите, детските градини и основните училища, охранители, болногледачи и чистачи. За охранителите и чистачите минималната ставка е фиксирана почасово, а за останалите категории – на месечна основа. За най-нископлатените категории се формира минимално заплащане от около 870 евро месечно.
Comments
comments powered by Disqus