Специални полицейски части се разполагат в кварталите на Истанбул в очакване на нови безразборни протести на фона на неуспеха на Реджеп Ердоган да спре срива на турската лира. Валутната криза подкопава доверието на Турция в способността на правителството да управлява икономиката, принуждавайки хората да купуват долари и да излизат на улиците, за да се противопоставят на политиката на президента Реджеп Тайип Ердоган.

Протести обхванаха цялата страна заради неспособността на президента да спре спадащата турска лира. Обезценяването на лирата подкопава икономическите печалби от последните две десетилетия, благодарение на което турците имаха усещането, че се присъединяват към клуба на водещите световни икономики.

Протестите станаха рядкост, откакто Ердоган консолидира властта в ръцете си след опита за държавен преврат през 2016 г. Местната полиция обяви, че започва разследване на профили в социалните медии, които разпространяват „манипулативно съдържание“ относно историческия срив на лирата.

Истанбулската полиция задържа най-малко 55 души по време на разпръскването на протестите в сряда вечерта, според местната адвокатска колегия.

Бързото падане на турската лира – 13% този месец и около 38% от началото на годината – принуди турците да обменят лирата за долари, евро и други валути.

Според данни, публикувани от централната банка на Турция в четвъртък, обемът на чуждестранните валути, държани от домакинствата в турските банки, се е увеличил с почти 1 милиард миналата седмица, приключваща на 19 ноември. В момента около 59% от депозитите на дребно в банките са в чуждестранна валута, при 57% седмица по-рано.

Чуждестранните инвеститори и обикновените турци започнаха да се отказват от лирата, след като Ердоган свали предишния председател на турската централна банка Наджи Агбал за повишаване на лихвените проценти през март. Ердоган уволни редица висши служители, които се опитваха да му попречат да намали лихвените проценти.

Трудна седмица
Ердоган провежда нетрадиционна политика на понижаване на лихвените проценти на фона на растящата инфлация, която достигна 20%. Централните банки обикновено повишават лихвените проценти, за да се борят с инфлацията с надеждата да намалят търсенето на заеми, но Ердоган и неговата политическа партия имат идеологически пристрастия срещу високите лихви, основани на ислямските принципи.

„Банковият сектор е един от най-силните в Турция. Няма проблеми, не сме в критична ситуация “, каза в четвъртък управителят на Централната банка Шахап Кавчиоглу. Кавчиоглу е бивш служител от партията на Ердоган, който беше назначен от президента на поста през март.

По-рано тази седмица Ердоган защити политиката си, заявявайки, че Турция води „икономическа война за независимост“, след което лирата отново падна. Страната се нуждае от конкурентен обменен курс, за да стимулира износа, казаха турски представители.

Но дори турските износители се оплакват, че хаотичното падане на лирата усложнява ценообразуването и увеличава цената на суровините и енергията.

В по-широк план проблемите с лирите тежат върху корпоративния сектор на страната. Турските компании намалиха депозитите в чуждестранна валута с близо 1 милиард долара миналата седмица, което вероятно отразява намаления достъп до външен капитал, според централната банка.

„Дори и да сте силна турска корпорация, тази седмица едва ли е била перфектна“, каза Едуард Глосоп, специалист по нововъзникващи пазари.

Най-вероятно компаниите ще използват парични резерви, вместо да получават ново финансиране от капиталовите пазари.

Турската валута се срина, след като централната банка, под натиска на Ердоган, намали лихвените проценти, за да стимулира растежа, въпреки нарастващата инфлация. Последното намаление на лихвите на 18 ноември доближи Турция до пълномащабна икономическа криза.

Криза на доверието
Турците отдавна държат част от парите си във валутни депозити в турски банки. По време на икономически сътресения депозитите са склонни да се увеличават. Големият обем на спестяванията в чуждестранна валута показва липса на доверие сред местните жители в способността на правителството да управлява икономиката.

Валутната криза също предизвика протести в Турция, тъй като голяма част от спестяванията на обикновените хора се изпариха. Турските лидери на опозицията тази седмица отново призоваха за предсрочни избори, обвинявайки Ердоган в държавна измяна заради подхода му към управлението на икономиката.

„Има огромен дефицит на доверие. И расте“, каза Омер Дженкал, бивш топ банков мениджър.

Недоволството от състоянието на икономиката заплашва да подкопае властта на Ердоган, тъй като дори основните му поддръжници са изправени пред влошаващ се жизнен стандарт. Последните проучвания на общественото мнение показват, че управляващата коалиция на Ердоган губи от опозиционния съюз на политическите партии.

На фона на валутната криза инвеститорите бягат от активите, издадени от турската държава и компании. Според участниците в пазарите на дългови капитали търсенето все още не се е възстановило. От септември насам не са издавани турски държавни или корпоративни облигации.

Разпродажбата на турските корпоративни облигации започна през последните седмици и продължава дори след като валутата започна да се стабилизира в сряда. Доходността на 4-годишна облигация в долари, издадена от “Исбанк”, една от най-големите частни банки в Турция, се повиши за осма поредна сесия за търговия в четвъртък. Тя надхвърля 8%, което е най-високото ниво за последните шест месеца. Доходността на подобни облигации, емитирани от турския конгломерат “Коч Холдинг” се повиши до най-високото си ниво от март насам.

Дори установените компании ще избягват международните пазари на облигации, коментира Удай Патник, ръководител на отдела за дългове на развиващите се пазари в инвестиционна компания.

„Цените ви ще бъдат много по-високи. Сега не е подходящият момент, ще трябва да изчакаме, докато всичко се успокои “, каза той. Компаниите вероятно ще получат заеми от местни банки или вместо това използват паричните си резерви, смята експертът.

Източник: Български новини