От Виена говори най-добрият приятел на Петков - Борис Георгиев. Ето какво каза той в интервю за Нова ТВ:

-Откога се познавате с Кирил Петков?
-Запознахме се в първи клас. Сложиха ни на един чин и оттогава сме много добри приятели.

- Какво дете и какъв ученик беше Кирил Петков?
-Винаги е бил такъв, какъвто и досега – лъчезарен, позитивен, много комуникативен човек. С него винаги е много хубаво да си прекарваш времето, защото разказва весели истории. Винаги има нещо ново около него.

-Кой е най-яркият Ви детски спомен заедно?
-Вероятно ще е интересно на хората да знаят от кога Кирил се интересува от политика. Стана явно че го влече натам, защото първата му политическа изява беше в 4 клас.

Ние бяхме чавдарчета. Пионерчета така и не станахме, защото тогава цялата тази система рухна. Тогава хванахме двете сини връзки, направихме първото ни синьо знаме и с него отидохме на митинг. Това в 4 клас. Оттогава явно има нещо, което го дърпа натам.

-Вие вярвали ли сте някога, че той ще стигне до политиката?
-Аз винаги съм усещал, че има потенциал това да се случи и ние много сме си говорили на тази тема, че трябва нещо да се случи, трябва да има промяна. Хора като нас трябва не само да дават акъл и да се възмущават, а да се хванат и сами да направим нещо.

-Когато Ви каза, че ще напусне Канада, за да се върне в България, Вие какво му казахте? Подкрепихте ли го?
-Реално ме постави пред свършен факт едно лято, когато се появи със семейството си и каза "Ние сме тук и оставихме зад гърба си Канада, Ню Йорк и Брюксел, защото искаме да живеем в България". Бях много учуден, но те бяха много мотивирани. Съпругата му Линда много го подкрепяше в това решение.

-Той сподели ли с Вас намеренията си да влиза в политиката? Помните ли този момент?
-О, да, естествено. Възможността да поеме поста на служебен министър дойде внезапно и тъй като нашият общ приятел Асен беше поемал тази функция през 2013 година, аз му казах, че това за мен е много добра стъпка, тъй като все пак е някакъв опит. Нито той, нито аз обаче не очакваше, че нещата ще се развият така динамично. Неговото очакване беше няколко месеца да е служебен министър, а след това да отидем отново да караме кайтсърф.

-Ще се случи ли това при новото положение?
-Предполагам, че няма да се случи скоро, за което съжалявам, но това е малката жертва, която аз давам в името на това България да получи нещо повече. Кайтсърфът няма да ни избяга.

Опитаха ли се да привлекат и Вас към управлението?
-Кирил ми е и кум. Ние сме почти семейство.
Той беше наясно, че при мен не е толкова лесно да се освободя от моите ангажименти, но аз съм му казал, че това е един дългосрочен проект и той ще има нужда от хора не само сега, но и в годините напред, така че може да дойде и за мен моментът.

-Защо избрахте Кирил Петков за Ваш кум?
-Той ми е приятел цял живот. С него съм минал през всякакви изпитания.
Няма да забравя речта, която направи по време на сватбата.

- Сега обаче в новата си роля ще има ли достатъчно време за Вас, за своето семейство?
-Убеден съм, че няма да има, но това е ясно, че ще е така. Не може човек да има всичко. Нашето приятелство е толкова дългогодишно, че това няма да ни повлияе.

-Какво обича да прави той извън политиката, извън икономиката?
-Много обича да спортува. Това е неговият винтил, с който успява да отпусне напрежението от ангажиментите. През зимата е по планините, а през лятото всеки уикенд на морето, за да кара кайтсърф. Много обича да пътува.

-Чухте ли се с него след като беше официално номиниран за МС и какво си казахте?
- Казах му, че това е сигурно последният шанс да си поговорим приятелски по лични теми, защото влиза в друга роля.

-Ако той Ви слуша в момента какво бихте искали да му кажете?
-Бих искал да му кажа, че му пожелавам успех, да не губи силите си, да не губи увереността си, защото прави нещо важно и се надявам от все сърце да има успех, защото това ще е добре за всички българи.