Проектът “Белене”, дистанцията между икономическите групировки и властта, свободата на словото, макро- икономическите показатели, протестите - за всичко това намерил място в словото си пред бургаски ротарианци немският посланик Матиас Хьопфнер.

Според дипломата 6 години след влизането на България в ЕС все още има основания да съществува и да се прилага създаденият механизъм за мониторинг спрямо страната ни.

Той е критичен както към органите на правораздаването, така и към Националната следствена служба, прокуратурата и Агенцията за защита на конкуренцията.

ЗА ПРОЕКТА “БЕЛЕНЕ”
Посланикът заяви, че когато става въпрос за “Белене” страната трябва да се запита дали има нужда от толкова много еленергия.

Според него въпросът за стойността на енергията от атомни централи трябва да се разглежда заедно с цената, която се плаща за унищожаването на отпадъците, както и на самите централи след като те излязат от употреба.

ЗА МЕДИИТЕ
Матиас Хьопфнер илюстрира състоянието на българските медии, като визира данни от класацията на “Репортери без граници”. В момента България е на 87-мо място по отношение на свободата на медиите. През 2007 г. тя е била около 30-ото място. Изводът на посланика е: “Влакът върви в погрешна посока”.


Посланик Хьопфнер впечатлил ротарианците с откровеност и задълбоченост.

ЗА МАКРОИКОНОМИКАТА
Дипломатът подчерта, че България има впечатляващи макроикономически показатели – 0,5 процента бюджетен дефицит и 16 процента външна задлъжнялост. Нарече това сензационно добри параметри в европейски мащаб и заедно с това каза, че тази макро рамка дава възможност да се направят импулси за стимулиране на икономиката (нещо, което очевидно липсва - б.р.).

ЗА ГРУПИРОВКИТЕ
“Възниква впечатление, че съществува една селективност по отношение на т.нар. недосегаеми – известни икономически групировки, създадени във фазата на трафсформациите /прехода/. Те доста явно са се слели с политическата класа”, твърди Хьопфнер..

Според него протестите у нас са тръгнали заради съмнението колко справедливо се носят тежеститте в периода на прехода. Той позиционира от едната страна пенсионерите, а от другата малка група забогатели именно по време на прехода, които "олигархически налагат монополния модел и изобщо не разбират, че конкуренцията е моторът на развитието, а предпочитат вместо това да управляват като държава в държавата".

ЗА НАДЕЖДАТА
Посланик Матиас Хьопфнер завършва словото си с оптимистичния извод, че има надежда. Едно от основанията за това той вижда в лицето на президента Росен Плевнелиев, чието поведение по време на политическата криза оцени много високо.

Другото основание за оптимизъм е членството на страната ни в ЕС и т.нар. поколение Еразмус /по името на програмата на ЕК/ – млади българи, които вече са част от европейската младеж, знаят по няколко езика, нямат проблем да учат и работят в различни страни.