Откриването на подобни глинени плочки не е новост в западните райони на Иран, но факт е, че археолозите никога не са правили толкова уникално откритие в най-източната точка на равнината Лут и югоизточен Иран, съобщи иранският археолог Сейед-Мансур Сейед -Саджади.

Регистрираният в ЮНЕСКО "Шахр-е Сухтех" на персийски е свързан с четири етапа на цивилизацията, всички те мистериозно изгорени в резултат на катастрофални пожари. Намира се в провинция Систан-Белуджистан, която някога е била център на търговските пътища от бронзовата епоха, преминаващи през полусухо плато.

Според археолозите намерената плочка е първият счетоводен документ, откриван някога от тази епоха.

Таблетката с размери 11 на 7 сантиметра е намерена от археолога Хосейн Моради на дълбочина от около четири метра под земята в стая 27 на някога жилищен район, обясни Сейед-Саджади.

„Върху глинената плоча има няколко знака, някои от които изобразяват видовете и количествата изпратени стоки... има и знаци, които все още не са ни познати.“

Други реликви, открити наскоро по време на археологическия сезон включват фигурки на животни и хора.

Фигурите включват различни изображения на животни, особено крави, както и човешки статуи на седнали жени и изправени мъже. Освен това е открита и фурна. Според Сейед-Саджади обаче все още не е установено дали става дума за грънчарска пещ или за пещ за топене на метал.

Към днешна дата четири до пет процента от площта на Изгорения град са разкопани.

Основан около 3200 г. пр. н. е., Изгореният град е бил обитаван в четири основни периода до 1800 г. пр. н. е. Предишни разкопки показват, че жителите му са били опитни в тъкането, създаването на изящни изкуства като декоративни предмети, каменна резба и рисуване на керамика.

Разположен в района на днешните провинции Илам и Хузестан, Елам е една от най-впечатляващите цивилизации на древния свят. Това никога не е било сплотено етническо царство или държава, а по-скоро федерация от различни племена, управлявани по различно време от градове като Суза, Аншан и Шимашки, докато за кратко не е обединена в империя през средноеламския период.

Името Елам е дадено на региона от други хора - акадците и шумерите от Месопотамия - и се смята, че това е тяхната версия на това, което еламите наричали себе си. Така „Елам“ обикновено се превежда като „високопланина“ или „висока страна“.

Еламски език е изчезнал език, говорен от еламите в древната страна Елам, която включва района от Месопотамската равнина до Иранските планини. Според Британика са открити еламски документи от три исторически периода. Най-ранните еламски писмености са написани с фигуративно или пиктографско писмо и датират от средата на 3-то хилядолетие пр.н.е.