На 14 януари църквата тачи Светите преподобни Отци, избити в Синай и Райто, Египет и Света Нина, просветителка на Грузия. На този ден имен ден празнуват всички, носещи името Нина.

Името е с древен вавилонски произход – Нин се е наричала богинята на плодородието. Среща се и в индианските племена и означава „огън“, „пламък“.

Макар че се счита за руско, това лично женско име се радва на международна популярност – често се среща в Русия, България, славянските и германските народи. В Италия Нина е галено име, съкратено от Джованина, както и на всички други дълги имена, завършващи на „нина“

Света равноапостолна Нина е патрон на Грузия, донесла християнството, покръстила царското семейство и мисионерствала за покръстването на грузинския народ в началото на IV век. Данните за живота й в източните и западните житиета се различават, като за година на раждане се посочва от 280 до 296 г. сл.Хр., а за година на кончината ѝ – 332, 335 или 340 г.

Баща й бил роднина на Свети Георги Победоносец, а майка й – сестра на Йерусалимския патриарх. Дванадесетгодишна Нина заминала за Йерусалим, а по-късно и за Иверия (днешна Грузия). Там тя започва да разпространява вярата в Иисус Христос. По пътя девойката стига до град Мцхет. Там попада на грандиозно езическо пиршество. Изведнъж тогава се случва чудо. Езическият идол, който е обект на молитви от страна на местните жители, бива поразен от мълния и всички изпадат в паника. Легендата гласи, че именно Нина е предизвикала това, тъй като се помолила на Бог да спре езическите действия на грешниците. Започва да проповядва благата вест за Христос Спасител и същевременно се отдава на церителска дейност. Слухът за нея достига до царицата на Грузия Нана, страдаща от неизлечима болест. С усърдни молитви Света Нина успява да ѝ върне здравето, което кара царицата Нана да повярва в Христа, да отхвърли езичеството и да се покръсти от Света Нина през 314 г. Светицата продължава своята проповедническа и целебна дейност и става широко известна в страната.

Света Нина живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към покаяние. След смъртта й през 335 г, православието започва да я почита като светица. На същата дата се почита и в католическата църква под името Кристина или Кристияна.

В началото на ІV век в Синайския полуостров, на Хорив и в разположената по източния бряг на Червено море Раитска пустиня живеели много отшелници в строго подвижничество. Към 311-313 г. те били нападнати от сарацинско племе и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси. Това нападение било описано от знаменития египетски подвижник Амоний.

Между загиналите монаси имало бележите подвижници, които проявили удивително мъжество и величаво християнско спокойствие при нападението на тази развилняла се орда, която напразно изтезавала Божиите люде, за да узнае къде са скрили несъществуващите им богатства. Игуменът Павел насърчавал своите събратя:

– Ние всеки час се готвим за смъртта. Ако е угодно Богу да ни освободи от живота, нима ще скърбим и ще се плашим? Не трябва ли да благодарим и да се радваме?

Нил Старши, който в самото начало на V век се подвизавал на Синайския полуостров заедно със сина си Теодул, е описал второ подобно нападение на бедуините, които разрушили в 400 година Синайската обител и предали на смърт много иноци, а други отвлекли в робство. Между пленените бил и Теодул, който бил откупен от епископа на гр. Елуза. Преподобни Нил открил сина си в дома на епископа, който ръкоположил и бащата, и сина за свещеници и те отново са завърнали в своята Синайска обител.

За да защити Синайските подвижници от бъдещи угрози на бедуините, император Юстиниан Велики (527-565 г.) построил си прочутия до днес Синайски манастир „Свети Екатерина“, където се съхраняват два скъпоценни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник.