Новата либерална политкоректност изисква равно участие на мъже и жени в обществения живот. Този път на развитие социалистическите страни сме го минали отдавна и не е лошо да припомняме на европейските си приятели, които сега откриват равенството на половете, че ги водим с поне десет обиколки.

Знаете ли, че първата жена-кмет на голям град в България е Мара Джукелова, която застава начело на управата в Ямбол през 1948 година?

А знаете ли, че Алфатар е единствената българска община, в която от първите свободни избори през 1991 г. до момента кметове са били само жени?!

Представяме ви историята на най-първата жена-кмет в България.

Цветана Кирова е родена в Гурково на 26.10.1920 г. Израства в бедно семейство. Още от малка се изявява с буен нрав, смелост и сила, участва наравно с момчетата във всички „мъжки“ игри, в които обикновено излиза победител и спечелва уважението на своите връстници с чувството си за справедливост и защита на по-слабите, са спомените на нейния съученик Георги Каменов, прехвърлил 95-годишна възраст. Средното си образование завършва във Видин, където се запознава и влюбва в Боян Чонос – ревностен носител и разпространител на най-прогресивните за времето си идеи на Маркс, Енгелс и Ленин за изграждане на по-справедливо човешко общество. Той е заловен и обесен в края на 1943 г., а Кирова продължава активно да подпомага нелегалната съпротива и партизанското движение в региона.
Придружава руския космонавт Алексей Леонов
Изградила си авторитет на честен и непримирим борец за справедливост, скоро след 9.09.1944 г., тя е избрана за кметица на родното си село Гурково, само на 23 години. Така става първата девойка, избрана за кмет в България. По време на 10-годишното ѝ управление (2 пълни мандата) тя работи за изграждане на работеща инфраструктура, ТКЗС, ново училище, здравен дом (поликлиника), селскостопански техникум, читалище.

Освен че е най-младата българска кметица, тя е и първата, която осъществява електрифициране на циганската махала в селото, която е първата електрифицирана циганска махала в България изобщо.

Има и друга област, в която Цветана Кирова държи женското първенство – като кмет, освен, че язди кон, тя кара и германски трофеен военен мотор „Цюндап“, заради който, а и заради „мъжкото облекло“ (панталона), с което не се разделяла през онези години, я наричат Цеца Мъжката.

Кирова успява да опази живи всички свои съселяни, нарочени от „народната власт“ за „чорбаджии и врагове на народа“, защото имали мелница, повече животни или повече обработваема земя от другите.

След приключване на втория си кметски мандат, Цветана се премества при брат си в София и работи в отдел „Кадри“ на БАН до пенсионирането си. Носителка е на множество ордени и медали за заслуги. В Дунавци се връща за кръщенето на сина си през 1956 година и с делегацията, която придружава съветския космонавт Алексей Леонов в обиколката му из България.

Омъжва се за военния юрист Петър Спиридонов. Има син, Здравко Спиридонов, 2 внуци и внучка. Не спира да води битки срещу всякакво зло и неправди и да помага с каквото може до последния си дъх. Умира в София на 3 март 2004 г.

По материали от книгата „Дунави – 2015-2017“ на Соня Мачорска