София има хилядолетна история, а разположението ѝ на кръстопът винаги е определяло и голямото й значение. Император Константин Велики (274-336г.) дори искал да премести столицата си от Рим в Древна Сердика и често казвал „Сердика е моят Рим“. И понеже през различните периоди София е била наричана по различен начин, ние решихме да проследим историята на промени в наименованието.

Първото име на града
Трябва да се върнем няколко века преди Христа – в периода VII-VI век пр. н.е. възниква селището Сердонполис, което в превод от гръцки език означава „град на сердите“. Тези серди (по Дион Касий) вероятно са обитавали областта през I век пр. Хр. по сведения от II век сл. Хр. и затова често наричали града просто Сердика. Така останало до завладяването на Софийската област от римския пълководец Луциниус Красус, покорил цялата Тракийска област.

Според някои езиковеди произходът на старото име е свързан с арменската и арабско-турска дума "серт" и санскритската "сардх." Ще подскажем, че и днес се използва, главно в Северозападна България, макар същността ѝ леко да се е поизменила. Някога е означавала твърд, неотстъпчив, а днес-избухлив, сприхав, лют.

Второто име на града
След време градът попада в границите на Римската империя и при управлението на Марк Улпий Траян (98-117 г.) процъфтява. Император Траян официално дава на града своето родово име, наричайки го Улпия Сердика (на латински Ulpia Serdica („сердикийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на Сердика. Нерядко името се пише и произнася Сардика (на гръцки Σαρδική). Понякога градът бива наричан Сердика, а областта около него – Сардика. Тази двойственост на Сардика/Сердика се среща в стари карти и след XVI век. И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат върху монети, сечени в града през римската епоха.Така наричат София през цялото римско владичество на Балканския полуостров.

Третото име на града
Съществувало е заедно с Улпия Сердика. Става въпрос за названието Триадица, което се използвало през Средновековието и било дадено на селището от византийския император Юстиниан Велики. Свидетелства за това има в различни документи. Повечето изследователи твърдят, че Триадица всъщност е византийското й име. Други пък вярват, че идва от църквата, посветена на Аия Триада (Св. Троица).

В българските предели
Градът попада в територията на България още през 809 г., когато хан Крум минава оттук на път към Одрин и Цариград. За съжаление, тогава селището е опожарено, но скоро е възстановено. Не след дълго при хан Омуртаг получава и своето българско име – Средец, защото се намира в средата на държавата. През следващите два века се превръща във важен политически, икономически, военен и културен център. Не губи статута си и по време на византийското присъствие по нашите земи.

Четвъртото име на града

През XIV век градът започва да се споменава и като София, от името на съборната църква „Света София“, която, разположена на възвишение извън Източното входно крепостно съоръжение (Източната порта – разг.), по това време доминира градския силует.

Името София е регистрирано в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., в кореспонденцията на дубровнишки търговци около 1350 г., както и във Витошката грамота на цар Иван Шишман от края на XIV век. В тези документи областта и жителите продължават да се наричат и средечки, а името Средец продължава да се използва вкл. и през първите години след Освобождението.

След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София. През 1879 г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име Средец.