Маршрути
Мостът-гигант на Китай е най-дългият морски мост в света
Мостът-гигант на Китай е най-дългият морски мост в света
Най-дългият морски мост в света е гигантски 55-километров надлез, който свързва провинция Гуандун на континента, по-точно град Джухай, с двата административни района Хонконг и Макао. Държавната корпорация China Communications Construction завърши всички основни работи през юли 2017 г. Над една година обаче беше необходима, за да бъдат разрешени официалните гранични проблеми, включително признаването на мегамоста за китайска територия под изключителната юрисдикция на КНР. От 2018 година той е в експлоатация.
Зад забавянето на пуска на моста в експлоатация стои Вашингтон. Хонконг и Макао са територии с преки геополитически интереси на САЩ, въпреки че юридически те са автономии в Китай. Според Държавния департамент “в Хонконг има над 1300 американски фирми, и сред тях 726 регионални компании и там живеят около 85 000 американски граждани”.
Хонконг е основният икономически партньор на Америка, с който САЩ имат положително салдо. През 2017 г. търговският излишък е в размер на $ 32,6 млрд., и то главно от вноса в Хонконг от САЩ на самолети и космически апарати, електрически машини, перли, злато, диаманти, произведения на изкуството, месо, плодове и ядки.
Аналогична картина се наблюдава и в специалните отношения на САЩ с Макао. Американската мафия контролира хазартния и развлекателния бизнес в автономията, с който пряко или непряко е свързано 70% от местното население. От своя страна, Пекин чрез фирмите си в Макао притежава редица стратегически компании и американски банки. И именно тук протича най-бруталната и мръсна борба на икономическия фронт между двете суперсили.
И сега тези две автономии, където традиционно САЩ имат силно влияние, са свързани с най-голямата икономическа провинция на континентален Китай, Гуандун, чийто брутен продукт през 2017 г. достигна 1,4 трилиона долара, или 10,5% от БВП на Китай, а темпът на растеж е 7,5%.
Междувременно, още през 1999 г. Америка прие специални закони за статута на тези автономии. Те по същество ограничават контрола на Пекин върху собствените му национални региони. Все едно Вашингтон да посочи на Москва кой да стане губернатор на Кубан или на Чечня.
Всъщност, това е истинската причина корабите на военноморските сили на САЩ да са “регистрирани” в Южнокитайско море. Американците правят всичко китайците от Хонконг и Макао да не се обединят със сънародниците си от континента. За Вашингтон строежът на 55-километровия надлез беше като кост в гърлото, подобно на строежа на Кримския мост.
Y-образната конструкция на надлеза “Гуандун-Хонконг-Макао” в Южен Китай бе построена за 7,5 години, а разходите възлизат на 126,9 млрд. юана (около 18,3 млрд. долара). Обхватът на работата беше гигантски. Китайските строители издигнаха три вантови моста, прокопаха един подземен тунел за безпрепятственото преминаване на океанските кораби и построиха два изкуствени свързващи острова.
Капацитетът на надлеза е ограничен до 9200 автомобила на ден, но по информацията на редица западни източници той е намален днес.
Морското съоръжение обаче не е само над водата. 30 километра от него минават през делтата на Перлената река. За да могат да преминават големите кораби, между два изкуствени острова е построен 7-километров подводен тунел. Досега за достигането от Джухай до Хонконг бяха необходими около 4 часа. Сега разстоянието ще бъде преодолявано за около 30 минути.
В проекта са използвани общо 420 000 тона стомана. Според китайските инженери мостът е проектиран за 120 години експлоатационен живот, докато повечето големи морски аналози са ограничени до 100 години. Съоръжението, между другото, премина естествения тест на супер тайфуна Мангхут и издържа на максималната скорост на вятъра от 160 км/ч.
Що се отнася до “защитата от хора” китайците са оборудвали мегамоста с различни интелигентни системи за сигурност, включително такива, които “се борят срещу сънливостта на водача”. Специални камери наблюдават всеки водач и ако той например се прозява три пъти, патрулите непременно ще го спрат.
Хонконгският клон на “Световния фонд за природата” твърди, че проектът е прогонил от акваторията делфините, и “в момента те отсъстват във водите около моста”. По време на строителството обаче бяха регистрирани общо 2367 делфини и за наранявания или смъртни случаи на животните няма съобщения. Местните рибари казаха, че работите не са оказали голямо влияние върху живота на бозайниците.
С пускането на мегамоста в експлоатация можем да говорим за образуването на гигантска агломерация с население от 68 милиона души. В нея освен Хонконг, Макао и Джухай, се включват още осем големи града в Делтата на Перлената река.
Разчетите на пекинските икономисти показват, че общият ефект от проекта ще надхвърли 10 трилиона юана, а преките ползи, се оценяват на 86 млн. долара годишно от мита и такси. Разходите за поддръжка и охрана на моста ще струват $ 30 млн.годишно.
Трябва да се отбележи, че изграждането на мегамоста в Поднебесната империя показва, че такива гигантски проекти са оправдани само в случай на образуването на мощни икономически агломерации. В крайна сметка 68 милиона китайци от Делтата на Перлената река в продължение на много години използваха фериботи и нищо не им попречи те да процъфтяват.
Източник: Stern.de
Зад забавянето на пуска на моста в експлоатация стои Вашингтон. Хонконг и Макао са територии с преки геополитически интереси на САЩ, въпреки че юридически те са автономии в Китай. Според Държавния департамент “в Хонконг има над 1300 американски фирми, и сред тях 726 регионални компании и там живеят около 85 000 американски граждани”.
Хонконг е основният икономически партньор на Америка, с който САЩ имат положително салдо. През 2017 г. търговският излишък е в размер на $ 32,6 млрд., и то главно от вноса в Хонконг от САЩ на самолети и космически апарати, електрически машини, перли, злато, диаманти, произведения на изкуството, месо, плодове и ядки.
Аналогична картина се наблюдава и в специалните отношения на САЩ с Макао. Американската мафия контролира хазартния и развлекателния бизнес в автономията, с който пряко или непряко е свързано 70% от местното население. От своя страна, Пекин чрез фирмите си в Макао притежава редица стратегически компании и американски банки. И именно тук протича най-бруталната и мръсна борба на икономическия фронт между двете суперсили.
И сега тези две автономии, където традиционно САЩ имат силно влияние, са свързани с най-голямата икономическа провинция на континентален Китай, Гуандун, чийто брутен продукт през 2017 г. достигна 1,4 трилиона долара, или 10,5% от БВП на Китай, а темпът на растеж е 7,5%.
Междувременно, още през 1999 г. Америка прие специални закони за статута на тези автономии. Те по същество ограничават контрола на Пекин върху собствените му национални региони. Все едно Вашингтон да посочи на Москва кой да стане губернатор на Кубан или на Чечня.
Всъщност, това е истинската причина корабите на военноморските сили на САЩ да са “регистрирани” в Южнокитайско море. Американците правят всичко китайците от Хонконг и Макао да не се обединят със сънародниците си от континента. За Вашингтон строежът на 55-километровия надлез беше като кост в гърлото, подобно на строежа на Кримския мост.
Y-образната конструкция на надлеза “Гуандун-Хонконг-Макао” в Южен Китай бе построена за 7,5 години, а разходите възлизат на 126,9 млрд. юана (около 18,3 млрд. долара). Обхватът на работата беше гигантски. Китайските строители издигнаха три вантови моста, прокопаха един подземен тунел за безпрепятственото преминаване на океанските кораби и построиха два изкуствени свързващи острова.
Капацитетът на надлеза е ограничен до 9200 автомобила на ден, но по информацията на редица западни източници той е намален днес.
Морското съоръжение обаче не е само над водата. 30 километра от него минават през делтата на Перлената река. За да могат да преминават големите кораби, между два изкуствени острова е построен 7-километров подводен тунел. Досега за достигането от Джухай до Хонконг бяха необходими около 4 часа. Сега разстоянието ще бъде преодолявано за около 30 минути.
В проекта са използвани общо 420 000 тона стомана. Според китайските инженери мостът е проектиран за 120 години експлоатационен живот, докато повечето големи морски аналози са ограничени до 100 години. Съоръжението, между другото, премина естествения тест на супер тайфуна Мангхут и издържа на максималната скорост на вятъра от 160 км/ч.
Що се отнася до “защитата от хора” китайците са оборудвали мегамоста с различни интелигентни системи за сигурност, включително такива, които “се борят срещу сънливостта на водача”. Специални камери наблюдават всеки водач и ако той например се прозява три пъти, патрулите непременно ще го спрат.
Хонконгският клон на “Световния фонд за природата” твърди, че проектът е прогонил от акваторията делфините, и “в момента те отсъстват във водите около моста”. По време на строителството обаче бяха регистрирани общо 2367 делфини и за наранявания или смъртни случаи на животните няма съобщения. Местните рибари казаха, че работите не са оказали голямо влияние върху живота на бозайниците.
С пускането на мегамоста в експлоатация можем да говорим за образуването на гигантска агломерация с население от 68 милиона души. В нея освен Хонконг, Макао и Джухай, се включват още осем големи града в Делтата на Перлената река.
Разчетите на пекинските икономисти показват, че общият ефект от проекта ще надхвърли 10 трилиона юана, а преките ползи, се оценяват на 86 млн. долара годишно от мита и такси. Разходите за поддръжка и охрана на моста ще струват $ 30 млн.годишно.
Трябва да се отбележи, че изграждането на мегамоста в Поднебесната империя показва, че такива гигантски проекти са оправдани само в случай на образуването на мощни икономически агломерации. В крайна сметка 68 милиона китайци от Делтата на Перлената река в продължение на много години използваха фериботи и нищо не им попречи те да процъфтяват.
Източник: Stern.de
Comments
comments powered by Disqus