Theriac се е славил като медицински препарат, направен от десетки съставки. Приписвани са му свойствата на противоотрова за всички видове отрови. Според легендата той е създаден от легендарния Митридат VI, цар на Понт, през 3 век пр.н.е. Рецептата е финализирана през 2-ри век от лекарката на Нерон Андромаха. За да се разграничи обновената формула от своя древен предшественик, старата е преименувана в чест на нейния изобретател - Митридатий, а новата е наречена Териак.

След като рецептите станали публично известни, предписанията на Teriac се увеличили, а лекарството било приемано за универсална панацея. Хората го използвали за предотвратяване и лечение на инфекциозни заболявания, предимно бубонна чума. Дори през 19-ти век този лек е бил популярен. Произвеждал се в колосални количества по време на епидемии.

Рецептата се смятала за толкова сложна, че аптекарите били официално упълномощени от градовете да правят териак. Производственият процес трябвало да бъде възможно най-отворен и прозрачен, за да се проследи спазването на рецептата от фармацевтите.

Theriac съдържал добре познати лекарства, включително производни на мака. И добре познати отровни съставки, включително сквил, листно растение, от което се прави ефективна отрова за плъхове.

Съвременната наука и медицина изпратиха териак в забвение, но изследователи от Полша решиха да проучат старата рецепта, за да разберат дали тази панацея наистина притежава всички свойства, които й се приписват. Изследването е публикувано в Journal of Ethnopharmacology.

Учените използваха едно от двете известни оцелели копия на рецепта за териак, разработена от Пол Гулдениус, аптекар в Торун, който получил разрешение да произвежда териак. Гулдениус публикува своята рецепта от 61 съставки в отпечатана листовка през 1630 г.

Основната трудност в работата на учените беше правилният превод на имената на растенията, използвани от фармацевта, които трябваше да бъдат идентифицирани и съгласувани със съвременната ботаническа номенклатура.

Theriac е направен чрез сложен процес, чрез използването на много от най-редките съставки. Цената им била много висока, което прави лекарството едно от най-скъпите за времето си. Въпреки че се е използвало в много малки дози, цената на единична доза от около 4 грама се равнявала на цената на пиле или половин гъска. Токсичните вещества в състава са били в минимално количество и не са можели да навредят на пациентите.

Предварителните резултати от проучването на полските учени показаха, че възможната ефективност на Teriak се основава главно на плацебо ефекта. Въпреки че няма недостиг на терапевтични вещества в това лекарство в препоръчителната дозировка, те всъщност в това количество не са в състояние да имат реален ефект върху човешкото здраве.

https://planet-today.ru/