Еврото добави повече от цент и половина към пазарната си оценка спрямо щатския долар след съвещанието на управителния съвет на Европейската централна банка на 3 февруари.

Основната причина бе закъснялото признание на европейските централни банкери, че инфлационният ръст представлява сериозен риск. Те дори открехнаха вратата за увеличение на лихвените проценти още през тази година - забележителна промяна на политиката на една от най-плахите централни банки в света, пише banker.bg.

Дежурната позиция на ЕЦБ беше, че инфлацията ще падне под 2% годишно от само себе си до края на 2022-а. Поредицата от рекордно високи инфлационни стойности обаче принудиха колегите й по света да се откажат от тази мантра и да започнат да повишава лихвите.

Шефката на ЕЦБ - Кристин Лагард - пък призна пред репортерите по време на пресконференцията след срещата на управителния съвет, че "инфлацията вероятно ще остане висока по-дълго от първоначалните очаквания, но все пак ще започне да спада до края на годината". Госпожа Лагард каза още, че "ценовият ръст в 19-те държави от еврозоната разширява базата си" и че "положението действително се е променило". И макар че увери, че ЕЦБ няма да се втурва да прави промени, дамата този път пропусна да повтори предишните си коментари, че лихвени увеличения през тази година са "твърде малко вероятни".

Запознати с дискусиите източници твърдят, че набъбващо малцинство от банковите парични стратези са настоявали да се предприемат действия още на 3 февруари, по-скоро като се обяви по-бърза редукция на покупките на облигации преди през март да се прекрати извънредната пандемична програма PEPP.

Реакцията на инвеститорите пък беше бурна и необичайно мащабна. Еврото поскъпна с 0.75% към щатския долар, а доходността на базовите за еврозоната десетгодишни германски облигации се повиши с 10 базови пункта. В края на седмицата еврото се разменяше срещу 1.1450 щ. долара след като на 4 февруари скочи до 1.1484 долара. Годишната възвръщаемост на германския дълг продължи да се качва и приключи седмичната си търговия на 0.20% след като в началото на февруари флиртуваше плахо с нула процента.

Тези забележителни резултати, по оценка на банкови анализатори, се дължат на "ястребовия" завой на европейските центрани банкери, въпреки че Лагард продължава да твърди, че последователността на мерките на ЕЦБ няма да се промени, така че покупките на активи, които засега продължават за неопределен срок, трябва да приключат преди да започне повишението на кредитните разходи. Тя обаче посочи, че мартенското съвещание на институцията ще е от жизнена важност, защото на него ще бъдат огласени новите икономически прогнози и те ще мотивират евентуални бъдещи промени на политиката.

Икономисти и анализатори пък са убедени, че през 2022-а ще бъде сложен край на продължилата седем години банкова стратегия на отрицателни лихвени проценти. От една страна, януарската инфлация на блока на еврото скочи до рекордните 5.1 процента. От друга, Федералния резерв и "Бенк ъф Инглънд" вече са във възходящ лихвен цикъл.

Паричните пазари вкараха на 4 февруари около 50 базови пункта увеличение на депозитната лихва - от сегашните минус 0.5% - на нула процента. Експерти на "Голдмън Сакс груп" и на "Дойче банк" са единодушни в предвижданията си за две лихвени промени от по 0.25% през идните месеци. (Бел. ред. - За последен път ЕЦБ повиши лихвите през 2011-а). Подобен график обаче означава, че покупките на облигации могат да приключат по-рано от планираното: банкерите очакват това да стане през юни. Анализатори на "Комерцбанк" пък смятат, че това ще се случи в началото на септември и също очакват две лихвени повишения.

Членът на управителния съвет на ЕЦБ - Мадис Мюлер, който е председател на Естонската централна банка, посочи на 4 февруари, че европейските централни банкери могат да преразгледат графика си за приключване на покупките на облигации и са готови да коригират плановете си, ако се налага. Но френският му колега Франсоа Вилроа дьо Гало е по-предпазлив в прогнозите си кога ще започне увеличението на лихвите.

Доста икономисти смятат, че ЕЦБ ще променя постепенно паричната си политика и първият лихвен ръст ще е през първото тримесечие на 2023-а. Най-крайни са икономистите на "АБН АМРО", които са твърди, че европейските централни банкери няма да променят лихвите до края на 2024-а.

Валутните търговци обаче убеждават, че "сега или никога" (бел. ред. - както в песента на Елвис Пресли) трябва да се залага на еврото. Хеджинговите фондове увеличават вложенията си в единната европейска валута в най-големи обеми от лятото на 2020-а, по данни на експерти от бранша. Основната им цел е да се възползват от обрата и от високите пазарни колебания, пише marica.bg

'