Творците
Лу Саломе - музата на Ницше, Рилке и Фройд
Лу Саломе - музата на Ницше, Рилке и Фройд
Гугъл ни припомня днес рождения ден на една забележителна жена: Лу Андреас-Саломе се ражда на12 февруари 1861 в Санкт Петербург и е първата жена психоаналитик в света – ученичка на Зигмунд Фройд и негов сътрудник в създаването на психоанализата.
Интелектуалните й интереси я водят до приятелство с широк кръг видни европейски личности като Ницше, Вагнер и Рилке, който е и голямата любов в живота й. Лу Саломе има щастието да бъде жена, обичана от най-големите умове на времето си. Тя живеела с тях, но до 30-ата си година останала девствена.
Луиза Андреас Саломе, или Лу Саломе се превръща в една от легендите на 19-и век и успява да завладее умовете и сърцата на най-големите мъже на своето време. Отхвърляла многобройните покани за брак и ненавиждала брака като институция. Не се прехласвала по религията, а още на 17 открито заявила, че е атеистка. Независимият й характер и умът й привличали до полуда мъжете, които срещала по пътя си, и тя почти без усилие властно ги подчинявала на волята си, по някакъв необясним, почти магически начин.
Луиза Саломе е родена в Петербург, но не е чистокръвна рускиня. Баща й е немец - Густав фон Саломе. Странно, но Луиза от малка твърдяла, че е рускиня - изглежда е искала да бъде такава. Покрай братята си отрано изучава мъжката психология и успешно използва познанията си - движи се свободно и без комплекси в мъжкия свят.
Лу заминава да учи философия в Швейцария. Пътува по света и живо се интересува от еманципацията на жените в развитите страни. В Италия дори се записва в такъв курс. Лекторът - 32-годишният Паул Ре от пръв поглед се влюбва в нея. До степен, че веднага й направил предложение за брак.
Лу му отказва, но му предлага компромисен вариант - да живее при него, като "с брат". Той, за да не я изгуби, се съгласява. Именно в дома на Паул, Лу се запознава с Фридрих Ницше, който е със 17 години по-възрастен от нея. Ницше е буквално поразен от ума й. Дори признава публично, че никога до тогава не бил срещал жена с ум, равен на неговия!?!
Очевидно Лу трябва да му е размътила ума, щом като и той, не след дълго, й прави предложение за брак. И тук следва нова изненада - Лу му отказва, но му предлага да заживеят заедно. Как? - Предлага на Ницше да живее при нея и Паул!
>Лу с Паул и Ницше
Ницше е поразен от това предложение, защото то противоречи на всички познати норми и тривиални представи за взаимооношенията между мъжете и жените.
По-късно той ще напише: "Тя е на 20 и е бърза като орел, силна като лъвица, и при всичко това - много женствено дете. Тя е поразително зряла и готова за моя начин на мислене. Освен това има много твърд характер и много ясно знае какво точно иска - не търси съвети и не се интересува от общественото мнение!"
Поради тежестта на философията си, Ницше бива отхвърлен от академичните среди. След като Лу му отказва любовта си, почти напълно се оттегля от света. Изпраща й писма, пълни с гняв и отчаяние, толкова непримирими, че могат да бъдат родени само от дълбока и всепоглъщаща страст:
Лу,
Дали аз страдам много, е без значение в сравнение с това дали вие, скъпа Лу, някога ще намерите отново себе си. Никога досега не съм си имал работа с толкова презрян човек като вас, която сте:
невежа, макар и остроумна
умела в използването на общоизвестното
лишена от вкус и наивно пренебрегваща този свой недостатък
почтена и справедлива в дребните неща, обикновено от инат,
непочтена в цялостното си отношение към живота
без всякакъв усет за това, кое да давате и кое да получавате
бездуховна и неспособна на любов
с нездрави емоции, винаги на крачка от лудостта
неблагодарна, безсрамна с благодетелите си
и по-специално
ненадеждна
невъзпитана
недорасла за нещата на честта
с ум със зачатъци на душа
с характер на котка – хищник в кожата на домашен любимец
с благородство като блед спомен от общуването с благородни хора
с воля силна, но безцелна
неусърдна, без душевна чистота
с жестоко неуместна чувственост
по детски егоистична в резултат на сексуална атрофия
без любов към хората, но с любов към Бог
жадна за завоевания
коварна, въздържана в отношението си към мъжката сексуалност
Ваш, Ф.Н.
1882
По време на изолацията, в която го хвърля отчаяната му любов, написва най-великото си произведение „Тъй рече Заратустра“, вдъхновено от своенравната Лу Саломе:
Две неща желае истинският мъж: опасност и игра. Затова желае той жената като най-опасната играчка.
Мъжът да се бои от жената, когато тя обича: тогава тя принася всякаква жертва и всичко друго няма никакво стойност за нея.
„Виж, току-що светът стана съвършен!“ – така мисли всяка жена, когато се покорява от цялата си любов.
А жената трябва да се покорява и да намери дълбочина за своята повърхност. Повърхност е душевността на жената, бурно раздвижен покров над плитка река.
Ала душевността на мъжа е дълбока, неговата река клокочи в подземни пещери: жената предчувства неговата сила, но не я разбира.
Едно от нещата, които обича тя самата до края на живота си, е философията на Фридрих Ницше. През 1894 му посвещава един от трудовете си – „Ницше и неговите произведения“ – една от най-информативните книги на 19 век относно дейността на Ницше – преклонение пред гениалното му творчество и невъобразимата му личност.
В крайна сметка, след като докарва до полуда двама философи, Лу се омъжва за преподавателя по източни езици Фридрих Андреас. Бракът бил странен като невестата - с две думи, Лу не допуснала физическа близост със съпруга си.
Лу със съпруга си Фридрих Андреас
Тя била заета със заниманията си по философия и обществени науки, както и да върти на пръста си цяла плеяда уникални мъже, като Райнер Мария Рилке, например. Двамата били любовници в продължение на три години. Когато започва връзката им, Лу е на 35, а Рилке - на 21.
"Без тази жена аз никога нямаше да открия своето призвание!", признава Рилке. Двамата с Лу обикалят цяла Русия по време на брака й с Фридрих.
През 1910 г. Лу издава книгата "Еротика". В нея откровено написва: Нищо не изразява любовта така, както боязливото приспособяване на единия към другия. Но колкото повече и по-дълбоко се разкриват двама души един на друг, толкова по-лоши са последствията от връзката им: единият започва да паразитира за сметка на другия, вместо всеки да пусне дълбоки корени в собствения си свят и да направи нещо за света, и за другия!"
Трябва да признаем, че в това прозрение има много житейска логика, и Лу несъмнено е била добър психолог и философ.
Във века на психоанализата, Лу естествено е силно впечатлена от нея. Дори започва да я практикува, като привлича голям брой пациенти. Самият Зигмунд Фройд пък останал силно заинтригуван от последователката си - Лу Саломе. Когато се запознава с нея, Фройд е на 50, но кръвта му закипява като на младо момче. Лу успява да завладее и неговия неспокоен ум.
Лу Андреас Саломе умира на 76, надживявайки много от своите любовници и обожатели. Малко преди смъртта си, написва в своя личен дневник нещо, което можем да приемем като послание: "Каквито и болки и страдания да ни е носил животът, ние въпреки всичко трябва да му благодарим. Защото който се страхува от страданията, се бои и от радостта!.."
Освен поет, Лу Саломе е автор на около 24 новели, пиеси и есета.
източници: Friedrich Nietzsche: „Thus Spoke Zarathustra“;
Irvin D. Yalom: „When Nietzsche wept“;
Lou Salome „Nietzsche“
Интелектуалните й интереси я водят до приятелство с широк кръг видни европейски личности като Ницше, Вагнер и Рилке, който е и голямата любов в живота й. Лу Саломе има щастието да бъде жена, обичана от най-големите умове на времето си. Тя живеела с тях, но до 30-ата си година останала девствена.
Луиза Андреас Саломе, или Лу Саломе се превръща в една от легендите на 19-и век и успява да завладее умовете и сърцата на най-големите мъже на своето време. Отхвърляла многобройните покани за брак и ненавиждала брака като институция. Не се прехласвала по религията, а още на 17 открито заявила, че е атеистка. Независимият й характер и умът й привличали до полуда мъжете, които срещала по пътя си, и тя почти без усилие властно ги подчинявала на волята си, по някакъв необясним, почти магически начин.
Луиза Саломе е родена в Петербург, но не е чистокръвна рускиня. Баща й е немец - Густав фон Саломе. Странно, но Луиза от малка твърдяла, че е рускиня - изглежда е искала да бъде такава. Покрай братята си отрано изучава мъжката психология и успешно използва познанията си - движи се свободно и без комплекси в мъжкия свят.
Лу заминава да учи философия в Швейцария. Пътува по света и живо се интересува от еманципацията на жените в развитите страни. В Италия дори се записва в такъв курс. Лекторът - 32-годишният Паул Ре от пръв поглед се влюбва в нея. До степен, че веднага й направил предложение за брак.
Лу му отказва, но му предлага компромисен вариант - да живее при него, като "с брат". Той, за да не я изгуби, се съгласява. Именно в дома на Паул, Лу се запознава с Фридрих Ницше, който е със 17 години по-възрастен от нея. Ницше е буквално поразен от ума й. Дори признава публично, че никога до тогава не бил срещал жена с ум, равен на неговия!?!
Очевидно Лу трябва да му е размътила ума, щом като и той, не след дълго, й прави предложение за брак. И тук следва нова изненада - Лу му отказва, но му предлага да заживеят заедно. Как? - Предлага на Ницше да живее при нея и Паул!
>Лу с Паул и НицшеНицше е поразен от това предложение, защото то противоречи на всички познати норми и тривиални представи за взаимооношенията между мъжете и жените.
По-късно той ще напише: "Тя е на 20 и е бърза като орел, силна като лъвица, и при всичко това - много женствено дете. Тя е поразително зряла и готова за моя начин на мислене. Освен това има много твърд характер и много ясно знае какво точно иска - не търси съвети и не се интересува от общественото мнение!"
Поради тежестта на философията си, Ницше бива отхвърлен от академичните среди. След като Лу му отказва любовта си, почти напълно се оттегля от света. Изпраща й писма, пълни с гняв и отчаяние, толкова непримирими, че могат да бъдат родени само от дълбока и всепоглъщаща страст:
Лу,
Дали аз страдам много, е без значение в сравнение с това дали вие, скъпа Лу, някога ще намерите отново себе си. Никога досега не съм си имал работа с толкова презрян човек като вас, която сте:
невежа, макар и остроумна
умела в използването на общоизвестното
лишена от вкус и наивно пренебрегваща този свой недостатък
почтена и справедлива в дребните неща, обикновено от инат,
непочтена в цялостното си отношение към живота
без всякакъв усет за това, кое да давате и кое да получавате
бездуховна и неспособна на любов
с нездрави емоции, винаги на крачка от лудостта
неблагодарна, безсрамна с благодетелите си
и по-специално
ненадеждна
невъзпитана
недорасла за нещата на честта
с ум със зачатъци на душа
с характер на котка – хищник в кожата на домашен любимец
с благородство като блед спомен от общуването с благородни хора
с воля силна, но безцелна
неусърдна, без душевна чистота
с жестоко неуместна чувственост
по детски егоистична в резултат на сексуална атрофия
без любов към хората, но с любов към Бог
жадна за завоевания
коварна, въздържана в отношението си към мъжката сексуалност
Ваш, Ф.Н.
1882
По време на изолацията, в която го хвърля отчаяната му любов, написва най-великото си произведение „Тъй рече Заратустра“, вдъхновено от своенравната Лу Саломе:
Две неща желае истинският мъж: опасност и игра. Затова желае той жената като най-опасната играчка.
Мъжът да се бои от жената, когато тя обича: тогава тя принася всякаква жертва и всичко друго няма никакво стойност за нея.
„Виж, току-що светът стана съвършен!“ – така мисли всяка жена, когато се покорява от цялата си любов.
А жената трябва да се покорява и да намери дълбочина за своята повърхност. Повърхност е душевността на жената, бурно раздвижен покров над плитка река.
Ала душевността на мъжа е дълбока, неговата река клокочи в подземни пещери: жената предчувства неговата сила, но не я разбира.
Едно от нещата, които обича тя самата до края на живота си, е философията на Фридрих Ницше. През 1894 му посвещава един от трудовете си – „Ницше и неговите произведения“ – една от най-информативните книги на 19 век относно дейността на Ницше – преклонение пред гениалното му творчество и невъобразимата му личност.
В крайна сметка, след като докарва до полуда двама философи, Лу се омъжва за преподавателя по източни езици Фридрих Андреас. Бракът бил странен като невестата - с две думи, Лу не допуснала физическа близост със съпруга си.
Лу със съпруга си Фридрих АндреасТя била заета със заниманията си по философия и обществени науки, както и да върти на пръста си цяла плеяда уникални мъже, като Райнер Мария Рилке, например. Двамата били любовници в продължение на три години. Когато започва връзката им, Лу е на 35, а Рилке - на 21.
"Без тази жена аз никога нямаше да открия своето призвание!", признава Рилке. Двамата с Лу обикалят цяла Русия по време на брака й с Фридрих.
През 1910 г. Лу издава книгата "Еротика". В нея откровено написва: Нищо не изразява любовта така, както боязливото приспособяване на единия към другия. Но колкото повече и по-дълбоко се разкриват двама души един на друг, толкова по-лоши са последствията от връзката им: единият започва да паразитира за сметка на другия, вместо всеки да пусне дълбоки корени в собствения си свят и да направи нещо за света, и за другия!"
Трябва да признаем, че в това прозрение има много житейска логика, и Лу несъмнено е била добър психолог и философ.
Във века на психоанализата, Лу естествено е силно впечатлена от нея. Дори започва да я практикува, като привлича голям брой пациенти. Самият Зигмунд Фройд пък останал силно заинтригуван от последователката си - Лу Саломе. Когато се запознава с нея, Фройд е на 50, но кръвта му закипява като на младо момче. Лу успява да завладее и неговия неспокоен ум.
Лу Андреас Саломе умира на 76, надживявайки много от своите любовници и обожатели. Малко преди смъртта си, написва в своя личен дневник нещо, което можем да приемем като послание: "Каквито и болки и страдания да ни е носил животът, ние въпреки всичко трябва да му благодарим. Защото който се страхува от страданията, се бои и от радостта!.."
Освен поет, Лу Саломе е автор на около 24 новели, пиеси и есета.
източници: Friedrich Nietzsche: „Thus Spoke Zarathustra“;
Irvin D. Yalom: „When Nietzsche wept“;
Lou Salome „Nietzsche“
Comments
comments powered by Disqus