Общество

Българската царица Теодора Търновска е канонизирана за светица от Румънската църква

Румънската църква канонизира за светица българската царица Теодора Търновска. Светата благочестива Теофана Басараб е новата светица, която ще бъде вписана в календара на Румънската патриаршия, съобщи вестник „Борба“. Нейната памет ще бъде почитана на 28 октомври . Тя ще бъде чествана като „първа румънска монахиня“, останала известна с името си, се казва още в църковното решение.

Теофана е монашеското име на българската царица Теодора, първата съпруга на цар Иван Александър, за която той се жени още докато е деспот в Ловеч през 1323 г. Тя е дъщеря на влашкия войвода Иванку I Басараб, с рождено име Брайда. Образованата княгиня приема владетелското име Теодора в памет на Теодора - съпругата на император Юстиниян Велики, и Теодора (815-867) възстановила иконопочитанието.

Вече е била омъжена за ловешкия деспот Иван Александър, когато той е избран за български цар през 1331 г. Като царица тя насърчава и подкрепя развитието на книжнината – сред забележителните ръкописи от този период е преводът на византийската хроника на Константин Манасий, и много други. От брака си с българския цар Теодора има четири деца – Михаил Асен, Иван Срацимир, Иван Асен IV и Василиса. Царицата става ктитор на много църкви и манастири, сред които и Басарбовският скален манастир край Русе.

През 1345 г. Иван Александър се развежда с нея и се жени за търновска еврейка, чието име не е документирано, но е известна като Сара. Тя приема при кръщението си в православие същото име – Теодора. Бившата царица не се връща във Влашко, а се оттегля в неназован женски манастир край Търново и приема в монашество името на друга византийска императрица Теофанò (865 – 897). Преживява смъртта на двама от синовете си – на една от миниатюрите в българската Манасиева хроника тя е изобразена на смъртния одър на сина си Иван Асен (цар Ясен в народния фолклор), загинал в битката с османците при София през 1389 г.

След като Иван Срацимир става владетел на Видинското царство, Теофанò се премества с него там. Видин се превръща в културен център на българските земи, като се продължава книжовната дейност от Ловеч и Търново. Един от най-ценните ръкописи е Видинският сборник, който съдържа житията на шестнадесет жени светици“, припомнят историците.

Няма точни сведения кога е починала монахиня Теофанò. Според едната версия тя умира близо 90-годишна и е погребана пред олтара на църквата в скалния Алботински манастир. Според друга версия тя умира доста по-рано, скоро след преместването си във Видин.



Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus