План Б на Путин включва три неща: Крим - руски, Донецка и Луганска - самостоятелни, и неутралитет за Украйна, каза Проф. Йончев пред "Марица"

Ядрен сблъсък е изключен, а и няма такава държава, заради която си струва да загива човечеството

Активните военни действия ще спрат до месец, но възстановяването ще бъде продължително

САЩ нямаше да бъдат първа сила в света, ако живееха като ЕС - всеки щат да си е държава, с различни правителства

- Проф. Йончев, в какъв етап навлиза войната в Украйна?

- Няма да стане окопна, но и няма да приключи толкова бързо. Много затруднени са бойните действия - в градовете са останали много цивилни.

Има и огнища на яростна съпротива на три места - има крайна нетърпимост между батальоните на украинските националисти и руснаците. Затегна се ситуацията, но едва ли някой е очаквал бързо решение при сблъсък на силно въоръжени сили с много силна мотивация от двете страни.

Украйна се превърна в нещо като лаборатория, където се срещнаха геополитически играчи. Никога досега не бях виждал толкова ясно очертан сблъсък между западния срещу незападния свят. В духа на прочутия Самюел Хънтингтън бих нарекъл ставащото дълбоко цивилизационно разделяне, взаимно неприемане на двете цивилизации.

Тук не става дума просто за Русия и САЩ, не бива нещата да се опростяват.

- Какво включва този План Б на Путин, за който се заговори?

- Три неща. Основната цел, която беше поставено поначало, е демилитаризацията и денацификацията. Руснаците биха искали Украйна да се върне към конституционното си положение да остане неутрална.

Смятам, че Крим ще си остане руски в преговорния процес и ще има натиск двете републики Донецка и Луганска, признати само от Русия, да станат самостоятелни, както и Украйна да запази неутралитет. Т.е. там да не присъства НАТО. Това е програмата максимум на руснаците.

Ситуацията обаче е доста противоречива. От една страна, украинците говорят колко много руснаци са унищожени, как отстъпват, а от друга страна са предложенията за среща с Путин на всяка цена на президента Зеленски, които са по-скоро на човек, който не печели играта. При това украинците са недоволни, че не получават от Запада това, което са очаквали.

Украйна в момента е някакъв лакмус за бъдещото развитие на света. За съжаление - с цената на много невинни жертви.

- Изключено ли е използване на химическо и ядрено оръжие в тази война?

- Изключено. Скандалите с биологическите лаборатории или съобщенията за пожари около АЕЦ Чернобил, това желание да се създаде страх, че ще има радиация, е пропагандната част на войната, част от хибридната война.

Опасения обаче има - неслучайно никой от Запада не иска да участва директно в конфликта.

Никой не иска да си играе с такъв сериозен залог - това е руска рулетка с човечеството, не с Украйна. А и няма такава държава, заради която си струва да загива човечеството в една ядрена война.

- Служи ли войната за своеобразен полигон за най-съвременните оръжия?

- Да, това е своеобразен полигон за военните.

В Украйна са изпробвани две нови руски въоръжения в класа високоточни.

В тази война всъщност трябва да се отчете ролята на спътниковото разузнаване. Страните от НАТО и особено САЩ, разполагащи със спътникови системи, осигуряват едва ли не буквално разположението на всяка верижна машина, на всяка група от хора в зоната на бойните действия. Така помагат на Украйна. Това е много технологизирано водене на бойни действия.

От друга страна - руснаците се стараят да не дават повод да бъдат обвинявани, че унищожават мирно население. Затова използват високоточни оръжия.

Т.е. този военен конфликт е силно технологичен и не съдържа класическите варианти на разсичащи танкови удари, на огромни армии, на фронтове, които се движат масирано.

Огромна роля в този конфликт играят разузнаването, небето, космосът, системите за предупреждение. Дроновете се използват много активно.

- Не е ли самоубийствена тази война за Русия и за Путин?

- Усетиха се притиснати в ъгъла. Съзнават рисковете, но благодарение на санкциите от доста време поставиха акцент върху вътрешното си развитие и затова си позволиха войната. Но попаднаха в световна изолация от страна на Запада. Едва ли Русия ще търси пътища за сближаване - загуби се доверието между договарящите се страни. Вероятно Москва ще търси развитие със страните на изток. Известно време ще е така. Но това коварство на световното техническо развитие пак ще свързва света с обща съдба, общи страхове. Така стана с ковид пандемията.

Разбира се, този конфликт има дълбоки корени, роля играят икономически интереси. Идването на Путин промени доста неща - свиха се позициите на външните фирми в Русия, която си върна близо 200 обекта за добив на ценни ресурси. Това разяри всички, които преди това безпрепятствено са вадели ресурси и печалби оттам

- Застрашена ли е България от войната в Украйна?

- Пряка заплаха за нас няма. А ротата Страйкър има символичен характер за нас. Гордеехме се, че в славната ни история тук никога не е имало чужди гарнизони. Сега това се получава.

От гледна точка на натовската стратегия ние сме на източния фланг, имаме определени задължения.

Почти не ни забелязват, но сме в плацдарма на събитията, няма къде да избягаме.

Няма как Русия, която в момента е здраво затегната в това блато - конфликта в Украйна, да започне да нацелва ракети към други държави. Това е самоубийство, никога няма да стане.

Засилването обаче на източния фланг е неизбежно.

- Сложна ли е ситуацията в Черно море?

- Сложна е - на входа стои Турция, която има имперско мислене, мощ, зачитане на северния съсед. Ердоган не е забравил, че именно Путин му помогна по време на преврата през 2016 г. Тия жестове поддържат равновесие между двете страни, не отсега.

Двете империи си сътрудничат, въпреки серията войни, които са водили. Големите страни имат по-дългосрочно виждане за света, гледат с векове напред.

За съжаление, не можем да се отървем от старите реакции към новите конфликти, които са се оформили, без да се усетим. А ние нямаме в арсенала си подходящ начин да реагираме поновому.

- Кога очаквате да свърши войната?

- Смятам, че в рамките на месец активните военни действия ще спрат. Ще се търси приемливо компромисно решение. Мисля, че украинците осъзнаха, че там НАТО няма да има - част от въпроса е решен. За двете републики - Днецката и Луганската, може да се приложи специален статут, фиксиран в Минските споразумения, ако не самостоятелност.

- По-обединена ли ще бъде Европа?

- Европа трудно ще се справи с предизвикателството. Основните цени в Европа са много по-високи от тези в Русия. Съжалявам да го кажа, но с реакцията по този конфликт на Запада всъщност цената плаща Европа, а не САЩ, които даже печелят.

Страхът на САЩ е Европа, която има тесни отношения с руския продоволствен тил и заедно представляват икономически мощен гигант, който не зависи от другите. А сега пропастта между Русия и Европа е много дълбока. В тоя смисъл Европа губи.

В руската Дума се обсъжда преустановяване и на урановите доставки за Европа.

Това обаче няма да издържи във времето, ще има пропуквания в отделни държави.
Смятам, че ако в Германия канцлер беше още Ангела Меркел, а американски президент Доналд Тръмп, нямаше да има война в Украйна. За съжаление наследството на Меркел - изключително балансиран политик, беше пратено в небитието за два месеца.

Какъвто и проблем да се появи, веднага излиза болестта на Европа - тя не е политически субект, не е федерирана. Ако САЩ живееха като ЕС – всеки щат да си е държава, не можеха да се намесят в никакъв външен конфликт. А те се месят в целия свят, защото решенията там се вземат централизирано.

Европа не може да направи такова нещо - гардеробите <210> са препълнени със скелети, пречи и високомерието към тези, които доскоро бяха смятани за второ качество страни.

Икономическото пространство за 500 млн. души е прекрасна идея, но липсата на централизирано вземане на политически решения е сериозен минус за ЕС.

- Как виждате бъдещето след войната?

- Вече не може да се говори с досегашния дипломатически език, който беше доста йезуитски. Паднаха маските и въпросите ще се поставят по-остро.

Русия е тласната към сътрудничество с другата част на света - на изток, към Китай, Индия, страните, които оформиха БРИКС.

Така постепенно се пълзи към два полюса не на два гиганта, а на две огромни цивилизационни пространства, които ще се стремят в условията на взаимнозависимата световна икономика да придобият относителна самостоятелност едно от друго.

Вече не става дума в човешката история за отношения между държави, тъй като съвременните технологии, съвременните представи за живот фактически премахнаха непреодолимите граници от миналото. Разширихме се, сега живеем атомизирано.

Светът влезе в нас и ние се разтворихме в него. Затова бъдещето ще бъде на пространства.

Проф. д.и.н. Димитър Йончев е специалист по национална сигурност. Завършва Военната академия. От 1978 г. преподава философия във Военната академия, по-късно в Академията на МВР и в НБУ, където през 2012 г. е обявен за негов почетен професор. Участва в работата на Кръглата маса (1990 г.). Депутат от БСП във ВНС и в 36-ото НС.Член на Всемирната академия по комплексна безопасност от 2005 г. Член на Специализирания научен съвет по национална сигурност. Преподавател в НБУ. Автор на няколко монографии.