На днешната дата преди 169 години (30 март, 1853 г.) е роден големият нидерландски художник Винсент ван Гог, смятан от мнозина за един от най-великите художници в историята на европейското изкуство.

Ван Гoге роден в Зюндерт, Нидерландия. Всички членове на фамилията Ван Гог били или пастори, или търговци на произведения на изкуството.

Самият Винсент първоначално се насочил именно към търговията с картини, но бил уволнен от работодателя си, понеже не се справял добре. След това решил да се посвети на религиозното образование, но не успял да издържи изпитите. За кратко проповядвал в едно малко градче, но бил прогонен от местното паство, което не одобрявало аскетичния му начин на живот.

Неуспелият проповедник се върнал при родителите си и тогава брат му Тео го посъветвал да започне да изучава изобразително изкуство. Винсент се записал в художествената академия в Брюксел, а след като се дипломирал, и негов чичо му възложил да нарисува серия от картини, но не останал доволен от качеството им. Последвало и още едно огорчение – нещастната му любов към негова братовчедка, чието семейство не дало съгласието си за брак заради бедността му.

След това Винсент се преместил в Антверпен, а брат му Тео му помагал да се издържа, но художникът често гладувал, за да може да си купува бои и платна с парите, които му изпращал брат му. Постепенно гладът, несбъднатата любов и всички трудности започнали да разклащат здравето му.

През 1886 г. Винсент заминал за Париж, където живеел и Тео, и по време на двегодишния си престой във френската столица се запознал с много художници, но здравето му продължило да се влошава, което го принудило да се премести в старинния град Арл. Той се надявал, че ще успее да създаде там нещо като утопично артистично селище и затова поканил Пол Гоген да му гостува, за да му разкаже за проектите си.

Нидерландският художник се възхищавал от Гоген и желаел да станат близки приятели, но при срещата им французинът се държал високомерно и арогантно, което довело Винсент до един от най-тежките му психически сривове, при който в миг на лудост отрязал лявото си ухо. След този инцидент бил настанен в приюта за душевно болни „Сен Пол дьо Музол”, намиращ се в Сен Реми дьо Прованс. По време на престоя си там художникът продължил да твори.

След като бил пуснат от приюта, се настанил в градчето Овер сюр Оаз близо до Париж, но успял да продаде една-единствена картина, и то на свой роднина. Живеел все по-бедно и отчаяно, творбите му били отричани, починал и баща му. Всичко се сгромолясвало. На 29 юли 1890 г., едва на трийсет и седем години, Ван Гог се прострелва с пистолет, оставяйки след себе си 2100 картини, които светът оценил едва след смъртта му, и днес те са едни от най-скъпо продаваните по международните аукциони.



Голяма част от тях представляват автопортрети, но Ван Гог не е бил някой самовлюбен луд, обсебен от мисълта да рисува себе си. Истината е, че той просто нямал средства да плаща на модели. За да се учи да рисува човешки фигури, с малкото пари, с които разполагал, Винсент си купил едно огледало и така рисувал собственото си отражение. А картината „Звездна нощ”, която е една от най-красивите му, всъщност представлява гледката от прозореца на лудницата, в която Ван Гог бил настанен.

Източник: kmeta.bg