28 години защитена територия Природен парк “ Странджа”
За някои от тях самите им научни наименования показват, че те могат да бъдат открити само в този регион. Такъв е един паяк, който даже няма българско име, но латинското му название Harpactea strandjica ясно показва къде се среща. Това съобщиха от пресцентъра на ПП "Странджа".
За друг представител на безгръбначните животни - водното конче синьо ромолниче, което е широко разпространено в България и Европа, преди близо 15 години учени откриха, че представителите на популацията в Странджа морфологично се различават от своите себеподобни в останалата част от ареала на разпространение на вида. Това е дало основание изследователите да причислят тези водни кончета към отделен, странджански подвид, обясниха експерти от парка.
От пресцентъра посочиха, че освен в областта на биоразнообразието, вероятно не много известни са разликите в провеждането и отбелязването на някои празници в Странджа в сравнение с останалите части на страната. Така, например, за Йордановден и Ивановден в странджанския регион е характерно това, че на първия празник обредното къпане за здраве се извършва само сред ергените, а на 7 януари се къпят обредно само женените мъже – за разлика от други части на страната.
За мнозина навярно не са известни местните диалектни думи или пък специфичните лични имена на някои странджанци, особено сред по-старото поколение. Имена като Ксати, Дапчо, Плумка, Киряз, Манда, Керка, Мелихрон и други, едва ли има по други краища на България.
Странджанските названия на някои ястия се различават спрямо традиционните им имена в останалите части от страната. Например, само в района на Странджа на палачинките казват "лангиди", на нахута – "лахут", а зелникът се нарича така не защото се прави със зеле, както в други краища, а със зелени листни зеленчуци като лапад, лобода, по-рядко спанак, праз и др. Сред растенията, които се използват за храна, само в Странджа наричат мушмулите "мускули", а джанките – "зарзалини".
Comments
comments powered by Disqus